— Ужасно. Изправени сме пред необходимостта да изградим всичко от нулата.
Дигс се обърна.
— Е, точно така започнах и аз. — „Ти поне си нямаш работа с наркотици“ — помисли си американецът. Спомняше си, че като млад лейтенант се страхуваше да влезе в казармата без пистолет. Ако руснаците бяха направили своя ход в началото на 70-те… — Наистина ли искате да използвате нашия модел?
— Може би. — Единствената грешка на американците беше, че Червените сили допуснаха командирите на подразделенията им да предприемат тактическа инициатива, нещо, което съветската армия никога не би позволила. Но съчетани с доктрината, разработена в академията „Ворошилов“, резултатите се виждаха ясно. Трябваше да запомни това, а Бондаренко бе нарушавал правилата в собствените си тактически сблъсъци — още една причина, поради която беше генерал вместо мъртъв полковник. Освен това го бяха назначили за командващ операциите на руската армия. — Проблемът е в парите, разбира се.
— Чувал съм тази песен и преди, генерале — позволи си мрачно да се усмихне Дигс.
Бондаренко имаше план за това. Искаше да намали размера на армията си с петдесет процента и да вложи спестените пари в обучението на останалата половина. Предимствата на подобен план бяха очевидни. Съветската армия по традиция зависеше от огромната си маса, но и тук, и в Ирак американците бяха доказали основната роля на обучението. Колкото и добра да беше техниката им — щеше да получи техническите данни на другия ден — той завиждаше на Дигс за хората му повече, отколкото за каквото и да било друго. Доказателството за това дойде в момента, в който си го помисли.
— Генерале? — Новодошлият отдаде чест. — Черен кон! Направо им съдрахме задника.
— Това е полковник Ал Хам, командир на 11-и. За втори път идва тук. Свикнал е да командва противниковите сили. Недейте да играете с него на карти — предупреди Дигс.
— Много сте любезен. Добре дошли в пустинята, генерал Бондаренко. — Хам протегна голямата си ръка.
— Нападението ви беше добре изпълнено, полковник — каза руснакът.
— Благодаря ви, сър. Помагат ми няколко страхотни момчета. Сините сили действаха прекалено колебливо. Все не се решаваха на кой стол да седнат — поясни Хам. — Приличаше на руснак — висок и здрав, с бяла, румена кожа и блестящи сини очи. Носеше стара униформа в „руски“ стил, допълнена с червена звезда на танкистката му барета.
— Дигс, вие бяхте прав. Сините трябваше да направят всичко възможно, за да стигнат там първи. Но вие ги накарахте да започнат прекалено отдалеч.
— Това е проблемът с бойните полета — отвърна вместо командира си Хам. — Загубиха твърде много време, за да избират по кой път да минат. Това е урок номер едно за момчетата от 5-и механизиран полк. Ако оставиш някой друг да определя условията на сражението — е, няма да ти е много весело.
5.
ПОДГОТОВКАТА
Оказа се, че и Сато, и вторият му пилот са дарили кръв за жертвите в неуспешната война срещу Америка. За щастие малкият брой на ранените изобщо не беше наложил използването й. Издирени чрез компютър от Японския червен кръст, банките бяха предадени на полицията и впоследствие доставени по куриер във Ванкувър на японските самолети съвсем естествено все още не бе позволено да навлизат в американското въздушно пространство, дори в Аляска — и оттам с VC-20 на военновъздушните сили във Вашингтон. Куриерът беше висш полицейски служител и носеше алуминиевото куфарче, закопчано с белезници за лявата му китка. Трима агенти на ФБР го посрещнаха в базата „Андрюс“ и го откараха в сградата „Хувър“ на 10-о авеню и „Пенсилвания“. Лабораторията на ФБР за ДНК-тестове взе банките и сравни пробите с кръвта и другите тъкани от труповете. Вече бяха определили кръвните групи и резултатите от тестовете изглеждаха предрешени, но изследванията въпреки всичко се провеждаха така, като че ли са единствен ключ за изключително заплетен случай. Временният директор Дан Мъри не робуваше на учебникарските правила в криминалните разследвания, но този път ги спазваше като десетте Божи заповеди. Помагаха му Тони Карузо, завърнал се от отпуската си и работещ денонощно като ръководител на разследването от страна на Бюрото, Пат О’Дей в качеството си на инспектор за специални поръчения, и още стотици, ако не и хиляди сътрудници. Мъри се срещна с японския представител в директорската заседателна зала. На него също му беше трудно да се премести веднага в кабинета на Бил Шоу.
— Ние провеждаме наши собствени тестове — каза главен инспектор Исабуро Танака и погледна часовниците си — беше решил да носи два, по един за токийско и вашингтонско време. — Ще ми ги пратят по факса веднага, щом приключат. — После отвори куфарчето си. — Ето нашата възстановка на разписанието на капитан Сато за миналата седмица, бележки от разпитите на роднините и колегите му, кратка биография.