— Спи — каза адмирал Джексън. — Остави на нас нощните смени, Джак.
— Добра идея. — Райън се изправи и се олюля от напрежение и недоспиване. — Събудете ме, ако имате нужда от мен.
Нямаше да го направят. Но никой не го каза но глас.
— Е, това вече опростява много нещата — каза капитан Кемпър, докато четеше съобщението от командващия. Дистанцията до индийската бойна група в момента беше двеста мили, около осем часа пълен ход. Кемпър вдигна телефона и натисна един ключ да говори по корабната система за оповестяване 1-МС.
— Слушайте всички. Говори капитанът. Бойна група КОМЕДИЯ в момента е в положение ДефКон 1. Това означава, че ако някой любопитен се опита да си навре гагата при нас, можем да го пушнем. Задачата ни е да доставим танковете в Саудитска Арабия. САЩ прехвърлят войници по въздуха в очакване на нападение срещу нашите съюзници в региона от страна на новата Обединена ислямска република. След шестнадесет часа ще се обединим с бойна група, които ни приближава с пълна скорост от Средиземно море. След това ще навлезем в Персийския залив, за да разтоварим пратката. Групата ще има прикритие от въздуха — F-16C, — но трябва да се очаква, че ОИР — нашите стари ирански приятели — няма да се зарадват много на пристигането ни.
— А какво ще правим с индийците? — попита помощник-капитанът.
— Ще държим под око и тях.
Главният тактически екран показваше един Р-3С Орион да подминава КОМЕДИЯ, за да направи смяна на самолета над станцията. Бойната група напредваше на изток.
Първата група авиолайнери кацна без никакви проблеми до град Дхаран. Нямаше церемония по посрещането. Жегата вече беше в разгара си. Пролетта бе подранила след изненадващо студения и влажен зимен сезон, но нощните температури рядко падаха. А в допълнение към жегата въздухът беше просмукан от влага, защото бяха съвсем близо до крайбрежието.
Когато първият авиолайнер замря върху пистата, пръв слезе бригадният генерал Мариън Дигс.
Долу го чакаше кувейтски генерал с три звезди. Двамата се поздравиха и се качиха в една кола, която да ги откара до местния команден пост, за да изслушат последната разузнавателна сводка. Зад Дигс се намираше командната група на 11-и полк, а от другата страна — три самолета, охраняваща група и по-голямата част от втори дивизион на „Блек Хорс“. Всичко напомняше на учение, само че този път беше истина.
— Какво искаш да кажеш? — попита Даряеи.
— Изглежда, има голямо прехвърляне на войски — каза шефът на разузнаването. — Радарните инсталации в западен Ирак са засекли търговски самолети да навлизат в Саудитска Арабия от въздушното пространство на Израел. Регистрирахме и изтребители, които ги съпровождат и патрулират покрай границата.
— Друго?
— До момента нищо, но изглежда, че Америка придвижва още войски в Кралството. Не съм сигурен какви могат да бъдат, но определено не могат да са големи съединения. Базираните им в Германия дивизии са в карантина, а всичките им разквартирувани в Америка дивизии са в същото положение. По-голямата част от армията им в действителност осигурява вътрешната им сигурност.
— Трябва да ги атакуваме на всяка цена — настоя съветникът по военновъздушните сили.
— Мисля, че това ще е грешка — възрази шефът на разузнаването. — Това ще бъде нарушение на въздушното пространство на Саудитска Арабия и освен това ще издадем намеренията си прекалено рано. Американците най-много да придвижат бойни сили в размер на една бригада. Има още една, базирана в Диего Гарсия — тоест оборудването за нея, — но не разполагаме с информация да е била придвижена, а дори и да е направено, очакваме нашите индийски приятели да я спрат.
— Да вярваме на тия неверници? — презрително каза съветникът по военновъздушните сили.
— Можем да вярваме на антипатията им към Америка. А и можем да ги питаме дали флотът им е забелязал нещо. Но така или иначе, американците могат да придвижат най-много още едно съединение в размер на бригада. Най-много.
— Унищожете го!
— Но това ще наруши тайната на подготовката ни.
— Ако те не знаят, че ние вече пристигаме, значи са глупаци — възрази съветникът.
— Американците нямат причини да подозират, че предприемаме враждебни действия срещу тях. Ако атакуваме самолетите, приемайки, че са техни, само ненужно ще ги поставим в бойна готовност. Те вероятно се тревожат от придвижването на войските ни в Ирак, така че ще докарат по въздуха няколко малки подкрепления. Можем да се справим с тях, когато му дойде времето — обясни шефът на разузнаването.