— Съпругът ми се помина миналия септември — каза жената.
— О, съжалявам, госпожо Слоун. Не знаехме. — И с това обикновената рутина се превърна в нещо съвсем различно.
— Той беше по-възрастен от мен. Джо беше на седемдесет и осем — каза тя и посочи една снимка върху масичката за кафе.
— Името Алахад говори ли ви нещо, госпожо Слоун? — попита Лумис.
— Не. Трябва ли?
— Той търгува с персийски килими.
— О, нямаме нищо такова. Имам алергия към вълната, разбирате ли.
57.
НОЩНО ПРЕХВЪРЛЯНЕ
— Джак? — Очите на Райън мигновено се отвориха. Ярка слънчева светлина проникваше през прозорците. Часовникът показваше малко след осем сутринта.
— По дяволите! Защо никой не ме…
— Ти спа дори и докато звънеше будилникът — каза Кати. — Андреа каза, че Арни казал да те оставят да спиш. Аз също имах нужда от сън — добави ХИРУРГ. Тя бе прекарала в леглото повече от десет часа преди да стане в седем. — Дейв ми каза, че днес мога да ползвам почивен ден.
Екипът му явно не бе мигнал цяла нощ заради него. Райън ги огледа, докато пиеше кафето си. Само то го крепеше.
— Добре, как са нещата?
— КОМЕДИЯ в момента се намира на сто и четиридесет мили зад гърба на индийците… ще повярвате ли, че те възобновиха патрулната си позиция след нас? — каза адмирал Джексън. — Операция „Къстър“ е почти пред приключване. 366-о авиокрило е в Саудитска Арабия, само един самолет получи повреда във въздуха и беше принуден да кацне аварийно в Англия. Дотук добре — обобщи Джей-3. — Другата страна подведе няколко изтребителя до границата, но ние имаме възпиращо подразделение, така че нямаше никакви проблеми.
— Някой да смята, че ще се откажат? — попита Райън.
— Не — каза Ед Фоли. — Вече не.
Срещата стана на петдесет мили от Кейп Рас ал Хад, на югоизточния ъгъл на Арабския полуостров. Кръстосвачите „Нормандия“ и „Йорктаун“, разрушителят „Джон Пол Джоунс“ и фрегатите „Ъндърууд“, „Дойл“ и „Никълъс“ бяха дозаредени с гориво, а капитаните им отидоха с хеликоптери на борда на „Анцио“ за едночасово обсъждане на задачата. Крайната точка на маршрута им беше Дхаран.
Както се увериха, Мохамед Алахад беше съвсем обикновен човечец, дошъл в Америка преди петнадесет години. Според документите бе вдовец без деца. Имаше си почтен и печеливш бизнес на една от хубавите търговски улици на Вашингтон и в момента бе в магазина си.
Един от групата на Лумис отиде пред магазина и почука на вратата. Алахад се показа и обясни, че по заповед на президента е затворено. Агентът все пак успя да го уговори да го пусне да огледа килимите, остана вътре десет минути, а после се обади по радиото от колата си.
— Най-обикновен магазин за килими — докладва той на Лумис по кодирания радиоканал. — Ако искаме да го огледаме по-добре, ще трябва да изчакаме. — Вече бяха поставили подслушващо устройство на телефонната линия, но до този момент нямаше никакви обаждания.
Част от отряда беше в апартамента на Алахад. Всичко беше безупречно чисто. Не можеше да се разбере дали това жилище е обитавано от почтен бизнесмен, или от шпионин на чужда държава. Просто не можеше да се разбере. Не разполагаха с достатъчно доказателства, които да занесат на съдията, нямаха и заповед за обиск. Но това беше разследване, свързано с националната сигурност, включващо личната безопасност на президента, и шефовете им бяха казали, че тук няма никакви правила. Те вече бяха направили технически нарушения на закона, нахлувайки в две жилища, без да имат заповеди за обиск, и бяха поставили подслушвателни устройства на телефонните линии. Лумис и Селиг отидоха в жилищната сграда срещу магазина, научиха от домоуправителя, че в сградата има празен апартамент, който гледа към витрината на Алахад, получиха ключовете без никаква трудност и започнаха да наблюдават магазина. Други двама агенти следяха задната врата. После Сиси Лумис се обади в щаба. Може би това, с което разполагаха, да не беше достатъчно за съдия или областен прокурор, но беше нещо, което си струваше да обсъди с друг агент.
Един друг потенциален обект още не беше напълно изяснен — чернокож агент, чиято жена беше мюсюлманка и явно се мъчеше да го привлече към своята вяра. Агентът обаче бе обсъждал проблема с другарите си и в досието му имаше бележка, че бракът му, също като на много от колегите му, е на път да се разпадне.
Телефонът иззвъня и О’Дей вдигна слушалката.
— Пат? Сиси се обажда. Нашият търговец на килими е звънял на мъртъв човек, чиято вдовица е алергична към вълната.