— Станало е снощи малко след полунощ в теснините. Една от нашите патрулни ракетни лодки е забелязала нещо, което се е оказало американски разрушител. Получили заповед за атака от местния военноморски командир и от този момент нямаме никаква вест от катера…
— И това е всичко? — „Събудили сте ме да ми съобщите това“?
— В района е имало оживен радиообмен, кораби са разговаряли един с друг. Съобщиха ни за няколко експлозии. Най-вероятно нашият патрулен катер е бил атакуван и разрушен, вероятно от самолет — но самолет откъде?
— Искаме разрешението ви да започнем въздушна операция за прочистване на Залива след разсъмване. Никога не сме го правили без разрешението ви — посочи командирът на военновъздушните сили.
— Имате разрешението ми — каза Даряеи. — Какво друго има?
— Войнството на Бога прави марш, насочен към сближаване с врага в района на границата. Операцията протича според плана. — „Дано поне тази новина го зарадва“ — помисли си шефът на разузнаването.
Махмуд Хаджи кимна. Бе се надявал на един хубав нощен сън в очакване на дългите следващи дни, но не се бе получило. Погледна часовника на бюрото си и реши, че денят вече трябва да започне.
— Ще ги изненадаме ли?
— Определено вярвам — отговори шефът на разузнаването. — Армията има строги заповеди да поддържат радиомълчание. Когато стигнат Ал Бусая, можем да очакваме да ни открият, но тогава вече ще сме готови за скок, а и това ще бъде през нощта.
Даряеи поклати глава.
— Я чакайте, какво ни съобщи патрулният кораб?
— Докладва за един американски разрушител или фрегата, възможно е да има и други кораби, но това беше всичко. Ще изпратим самолет да разгледа след два часа.
— Това транспортни кораби ли са?
— Не знаем — призна шефът на разузнаването. Бе се надявал, че тази тема вече е минала.
— Разберете!
Двамата мъже излязоха, а Даряеи повика прислужника си за чая. Хрумна му друга мисъл. Всичко щеше да се уреди, или поне щеше да се реши, когато Раман изпълнеше задачата си. Съобщението гласеше, че той е на мястото си и е получил заповедта. Защо тогава не я беше изпълнил! Даряеи погледна пак часовника. Беше още рано да телефонира.
Кемпър бе издал заповед за нещо като отбой. Автоматизацията на корабите ЕГИДА правеше това лесно и по този начин два часа след инцидента с ракетния катер екипажът получи разрешение да се поотпусне. Това продължи около час, като всеки офицер и войник получиха петнайсет минути отдих. Всички вече бяха по местата си. Оставаха два часа до съмване. Бяха на по-малко от сто мили от Катар, вече с курс запад-северозапад, след като се бяха прикривали зад всички възможни островчета и нефтени платформи по маршрута, за да заблудят вражеските радарни инсталации. В тази си част заливът вече беше много по-широк. Имаше достатъчно пространство за маневриране и за използване на пълната мощ на сензорите. Картината върху радарния екран в центъра за бойна информация на „Анцио“ показваше звено от четири F-16 на север от съединението им. Щеше да е много по-добре, ако във въздуха имаха някой АУАКС, но както бе научил само преди час, всички самолети от този тип в региона бяха разположени на север. Днес щеше да има битка. Тя нямаше да е точно от онези, за които беше създадена ЕГИДА или пък за които беше обучаван персоналът, но нали за това бе военноморският флот?
Кемпър заповяда на лъжливата група да поеме на юг. Работата им засега беше свършена. Когато слънцето се издигнеше над хоризонта, маскировката вече нямаше да я има и щеше да стане ясно на всички закъде се е запътила КОМЕДИЯ.
— Напълно ли сте сигурни? — попита ФЕХТОВАЧ. — Господи, толкова пъти сме били очи в очи с този човек!
— Знаем — увери го Прайс. — Ние знаем. Сър, трудно е да се повярва. Познавам доста отдавна Джеф…
— Той е луд на тема баскетбол. Каза ми кой ще спечели финалите. И се оказа прав. Позна дори и развоя на точките.
— Да, сър — съгласи се Андреа. — За нещастие, тези неща са малко трудни за обяснение.
— Ще го арестувате ли?
— Не можем — намеси се Мъри. — Това е една от ситуациите, в които не може да се докаже нищо. Пат обаче има една идея.
— Да я чуем — заповяда Райън. Главоболието му се бе върнало. Не, не беше вярно. Краткият междинен период без главоболие бе свършил. Не стига, че му бяха сервирали новината за възможен предател в охраната му, ами сега и си мислеха, че имат сигурни доказателства — не, още по-лошо, поправи се той, недостатъчно добри, за да бъдат сигурни, само някакви си шибани подозрения! Щеше ли да свърши някога всичко това? Той обаче продължи да слуша.
— Така че всъщност всичко е много просто — заключи О’Дей.