Минута по-късно излетя трета група от четири самолета. Дванайсетте изтребителя се издигнаха на десет хиляди метра, после завиха на юг.
Четворката F-16 не можеше да рискува да се отдалечава прекалено много от КОМЕДИЯ, но се придвижи да посрещне заплахата в центъра на залива, насочвана от АУАКС. И двете бойни формации включиха радарите си за следене на цели, като тези на ОИР получаваха инструкциите си от наземнобазирани станции, докато екипажите на американските изтребители бяха ръководени от един Е-3В, който кръжеше на сто и петдесет километра зад тях. Работата не беше много елегантна. F-16, които имаха ракети с по-голям радиус на действие от иранските, стреляха първи и направиха завой, когато идващите от юг ирански прехващачи изстреляха своите и се опитаха да избегнат американските ракети. После първата група от четири самолета пикира рязко към водната повърхност. Бяха включени електронните смущаващи устройства, подпомогнати от мощни станции, базирани по крайбрежието, което беше изненада за американците. Американските самолети се разделиха на две и се устремиха на изток, после отново се обърнаха да проведат пресираща атака. Една иранска четворка обаче беше вече на осемдесет километра от КОМЕДИЯ. В този момент радарът на „Анцио“ я улови.
— Капитане — проговори командирът на ескадрения миноносец в микрофона си. — Засечен съм с разпознаващи радарни сигнали, пеленг три-пет-пет. Засичащи сигнали, сър. Могат да ни поразят.
— Ясно. — Кемпър се пресегна и завъртя превключвателя. На „Йорктаун“ — по-стара версия на кръстосвача — четирите боядисани в бяло SM2MR се подадоха от носовия и кърмовите погреби върху пусковите релси. При „Анцио“ и „Нормандия“ на външен вид нищо не се промени. Техните ракети се помещаваха във вертикални шахти. Радарите СПАЙ сега помпаха шест милиона вата високочестотна енергия в околното пространство и се концентрираха почти непрекъснато върху връхлитащите изтребители-бомбардировачи, които бяха още извън радиуса им на действие.
Това обаче не важеше за „Джон Пол Джоунс“, който беше на десет мили северно от главната формация. В рамките само на три секунди главният му радар се задейства и после първата от осемте ракети стартира от шахтата си, като се устреми в небето сред колони от пушек и пламък.
Бомбардировачите не бяха забелязали „Джоунс“. Безобидният му профил не се бе появил като реална заплаха в наблюдателните им устройства, нито пък бяха забелязали факта, че ги следи четвърти СПАЙ радар. Серията бели пушеци им дойде като неприятна изненада. Двама от иранските пилоти обаче успяха да изстрелят собствените си С-802 тъкмо навреме.
На четири секунди разстояние от целите си ракетите SM2 получиха окончателните насочващи сигнали от илюминационните радари SPG-62. Това беше прекалено неочаквано за пилотите, но те вече бяха успели да изстрелят шест противокорабни ракети.
— Вампир, вампир! Виждам връхлитащи самонасочващи се ракети, пеленг три-пет-нула.
— Окей, наш ред е. — Кемпър завъртя превключвателя на друго деление, „специален автоматичен режим“. От този момент ЕГИДА вече можеше да действа напълно автоматично. Горе оръдията от централизираната система за аварийна сигнализация по данните от пилотажните прибори се завъртяха към щирборда. Навсякъде по палубите на четирите бойни кораба моряците слушаха и се опитваха да не се свиват от страх. Екипажите на търговските кораби, които охраняваха, просто не знаеха, че трябва да се страхуват.
Във въздуха четворката F-16 се насочи срещу все още непокътнатата последна четворка. Тя също носеше противокорабни ракети, но се насочваше към лъжливата група. Първото звено бе забелязало събрана на малка площ група кораби. Второто не бе успяло и никога вече нямаше да успее. Те току-що се бяха обърнали към сигналите, излъчвани от радарите на ЕГИДА на запад, когато небето се изпълни с насочващи се надолу димни следи. Четворката се разпръсна. Два самолета експлодираха във въздуха. Третият беше поразен и се опита да се изтегли на северозапад, преди да загуби мощност, а четвъртият, който бяха изтървали, зави в рязък ляв завой, включи форсажа и изстреля всичките си закачени ракети. Четирите F-16 бяха поразили шест неприятелски самолета за по-малко от четири минути.
В командния пункт на „Анцио“ Кемпър реши да не изстрелва заблуждаващите си ракети, както беше направил „О’Банън“. Три от връхлитащите ракети изглеждаха насочени към задната част на формацията, като само две бяха устремени към предната. Кръстосвачът му и „Нормандия“ се съсредоточиха върху тях. Целият корпус на кораба се разтърси, когато първите ракети излетяха. Екранът на радара се менеше всяка секунда, като показваше приближаващи и отдалечаващи се цели. В момента „вампирите“ бяха на двайсет километра. Това означаваше по-малко от петдесет секунди за достигане до целта и унищожаването й. Изглеждаше дълго като цяла седмица.