— Какво ново тази сутрин? — попита Джак.
— Очакваме спасителните операции да приключат до вечерта, сър — каза Пат О’Дей, който изнасяше сутрешния доклад на ФБР. Мъри беше зает. После подаде на Райън папка със списъка на откритите трупове и президентът й хвърли бърз поглед. Как, по дяволите, се предполагаше, че трябва да си изяде закуската с такива факти пред него? За щастие, в момента пиеше само кафе.
— Какво друго?
— Изглежда, нещата се подреждат. Извадихме труп, който според нас е на втория пилот. Бил е убит часове преди сблъсъка, което ни кара да смятаме, че пилотът е действал сам. Ще подложим останките на ДНК-тест. Тестът за наркотици и алкохол даде отрицателен резултат и при двамата. Анализът на черната кутия, записите на разговорите по радиостанцията, на радара, изобщо на всичко, което успяхме да съберем, води до същото заключение — че е действал сам. В момента Дан има среща с висш служител от японската полиция.
— А после какво?
— Разследването върви като по учебник. Издирваме всичко, което Сато — така се казва пилотът — е правил през последния месец, и тръгваме оттам. Записи на телефонни разговори, къде е ходил, с кого се е срещал, приятели и колеги, дневник, ако е имал, разбира се, всичко, до което можем да се доберем. Идеята е да възстановим живота му изцяло и да определим дали е участвал в евентуален заговор. Ще отнеме време. Процесът е ужасно изтощителен.
— Кое е най-доброто ви предположение засега? — попита Джак.
— Че е действал сам — отново отвърна О’Дей, този път доста по-сигурно.
— Твърде рано е за заключения — възрази Андреа Прайс.
— Това не е заключение — погледна я О’Дей. — Господин Райън попита кое е най-доброто предположение. В тази работа съм от много време. Изглежда, имаме случай на доста сложно импулсивно престъпление. Убийството на втория пилот например. Той дори не е извадил трупа от кабината. Записът показва, че се е извинил на убития веднага след като го е пронизал.
— Сложно импулсивно престъпление ли? — вдигна вежди Андреа.
— Самолетните пилоти са много организирани хора — отвърна О’Дей. — Нещата, които за лаиците биха били изключително сложни, за тях са съвсем естествени. Повечето убийства се извършват от лабилни личности, които просто имат късмет. За нещастие в този случай убиецът е бил извънредно способен и до голяма степен е постигнал всичко благодарение на собствените си усилия. Във всеки случай за момента разполагаме само с това.
— Какво бихте търсили, за да откриете, че става дума за заговор? — попита Джак.
— Сър, и при най-благоприятните обстоятелства заговорите трудно постигат успех. — Прайс отново настръхна, но инспектор О’Дей продължи: — Проблемът е в човешкия характер. И най-нормалните от нас обичат да се хвалят. Всички ние споделяме помежду си тайни, за да покажем колко сме умни. Повечето престъпници по един или друг начин се издават с приказки. Добре, в случай като този не става дума за обикновен крадец, но принципът е валиден. За да се организира какъвто и да било заговор, трябва време, има приказки, и в резултат информацията изтича. Освен това стои проблемът с избора на изпълнител. А просто не е имало време за това. Общото заседание беше свикано прекалено късно. Характерът на убийството на втория пилот говори в полза на предположението за импулсивно действие. Ножът не е толкова сигурен, колкото пистолета, а обикновеният нож за хранене не е добро оръжие, прекалено лесно се огъва или чупи в реброто.
— Колко убийци сте разкрили? — попита Прайс.
— Достатъчно. Помагал съм на полицията в много случаи из страната, особено тук, във Вашингтон. Вашингтонската оперативна служба съдейства на градската полиция от години. Така или иначе, за да може Сато да е бил изпълнител в организиран заговор, той трябва да се е срещал с хора. Можем да проследим свободното му време и ще го направим заедно с японците. Но досега няма нищо, което да ни навежда на подобно заключение. Точно обратното, всичко сочи, че човекът е използвал удалата му се възможност и го е направил импулсивно.
— Ами ако пилотът не е бил…
— Госпожо Прайс, записът от кабината започва преди излитането от Ванкувър. В лабораторията сме анализирали всички разговори — записът е дигитален и качеството на звука е отлично. Същият човек, който е излетял от Нарита, е управлявал самолета дотук. А пък ако не е бил Сато, защо вторият пилот не е забелязал това? Те са летели заедно като екип. Обратно, ако пилотът и помощникът му не са били истинските, значи и двамата са участвали в заговора от самото начало и тогава защо вторият пилот е бил убит още преди излитането от Ванкувър? Канадците разпитват останалите от екипажа и според всички от поддържащия персонал самолетът е управляван от двамата, които е трябвало да го управляват. ДНК-тестът несъмнено ще го докаже.