— Ще го чуем след час или някъде там, поне така каза полковникът. — Младият офицер обаче се заинтригува.
— Това е нещо, което трябва да се научи веднага. Честно.
— Господин Донър, знам какъв номер извъртяхте на президента и…
— Ако искате ме застреляйте, но първо ме изслушайте. Това е важно, капитане.
— Казвайте каквото ще казвате.
— Не могат да преминат през цялата ни страна — настояваше саудитският генерал. — Не са обучени за това и все още са зависими от пътищата.
— Има информация, която навежда на други изводи, сър — каза Дигс.
— Ние сме готови да ги посрещнем.
— Човек никога не е достатъчно готов, генерале. Никой не е готов.
В „ПАЛМ БОУЛ“ беше напрегнато. Предаваните от спътниците изображения съобщаваха, че силите на ОИР продължават да напредват и че ако не преустановят марша си, ще бъдат посрещнати от две кувейтски бригади и един американски полк в резерва. Саудитите бяха готови да осигурят бърза подкрепа. Никой не знаеше как ще се развие битката — числеността не беше в тяхна полза, — но нямаше да бъде като последния път, каза си майор. Сабах. Изглеждаше му страшно глупаво, че обединените сили не могат да ударят първи.
— Улавяме известна активност по радиото — докладва един техник. Навън слънцето току-що бе започнало да се скрива зад хоризонта. Спътниковите фотографии, които офицерите от разузнаването разглеждаха в момента, бяха направени преди четири часа. През следващите два часа фотографии нямаше да има.
„СТОРМ ТРАК“ беше близо до границата, прекалено далеч за обстрел с минохвъргачки, но не съвсем в безопасност от дългоцевната артилерия. Една рота от четиринайсет саудитски танка в момента се разполагаше между подслушвателния пост и защитния насип. За пръв път от няколко дни бяха започнали да записват радиопредавания. Сигналите бяха скрамблирани, разбира се, повече като командни заповеди, отколкото като регулярни тактически радиопредавания, които бяха прекалено многобройни дори и за най-елементарните кодиращи системи. Тъй като не можеха да ги разчетат веднага — това беше работа на компютрите във ВГКХ, — те започнаха да правят опити за определяне на местоположението на източниците им. След двайсет минути вече бяха определили местата на трийсет източника — двайсет бяха бригадни щабове, шест — дивизионни командни постове, три бяха за командирите на корпусите и един за армейското командване. Изглежда, пробваха комуникационната си мрежа. Хората от електронното разузнаване трябваше да изчакат, докато компютрите им дешифрират разменените съобщения. Апаратурата за установяване на посоката вече беше указала местата им по пътя за Ал Бусая, по който продължаваха да се придвижват към Кувейт.
След залез слънце „хищниците“ отново излетяха и се насочиха на север. Първо потеглиха към радиоизточниците. Камерите им се включиха, когато вече бяха навлезли на петнайсет километра във вътрешността на ОИР, и първото нещо, което един от тях забеляза, беше една батарея с 203-милиметрови оръдия, свалени от влекачите, с разтворени станини и дула, насочени на юг.
— Полковник! — извика настойчиво един сержант.
В същия миг северният хоризонт избухна в оранжево.
Дигс още обсъждаше схемите на разполагане, когато постъпи първото съобщение:
— Сър, „СТОРМ ТРАК“ докладва, че те са открили огън с артилерия.
— Добър ден, скъпи мои съграждани американци — започна Райън пред камерите. Образът му се препредаваше по целия свят. В Саудитска Арабия думите му се предаваха на средни вълни, УКВ и къси вълни, така че всеки войник, моряк и пилот можеха да го слушат. — През последните две седмици преживяхме страшно много.
— Най-първото нещо, което ще ви кажа, е за прогреса, който постигнахме с епидемията, причинена на страната ни.
— Не ми беше никак лесно да наложа забрана за пътувания между отделните щати. Съществуват много малко свободи, по-ценни от правото човек да пътува където и когато си поиска, но по съвета на нашите специалисти по медицина аз реших, че е необходимо да предприема тази стъпка. Сега вече мога да ви докладвам, че тя постигна желания ефект. Новите случаи на заразени от болестта вече в продължение на четири дни спадат. Частично това се дължи на предприетите от правителството мерки, но повече се дължи на усърдието, с което вие взехте необходимите мерки, за да се предпазите. По-късно днес ще ви предоставим повече и по-подробна информация, но в момента мога да ви съобщя, че епидемията от ебола ще спре, вероятно през следващата седмица. Много от новите случаи на заболели са хора, които със сигурност ще оздравеят. Професионалистите медици на Америка извършиха нечовешка работа, за да подпомогнат засегнатите и да ни помогнат да разберем какво се е случило и как да се преборим по най-добрия начин с него. Задачата ни още не е приключила, но страната ни ще преживее и тази буря, както сме преживели толкова други.