— Ето, виждате ли, дори и американската телевизия твърди, че успехът е на наша страна — каза шефът на разузнаването.
Командващият военновъздушните сили на ОИР не беше толкова бодър. За изминалия ден бяха загубили тридесет изтребители, срещу може би два саудитски. Планът им да се промъкнат и да унищожат самолета АУАКС, който определено накланяше везните във въздушното пространство към съюзниците, бе претърпял пълен провал и им бе струвал загубата на най-добре обучените пилоти. Добрата новина все пак беше, че врагът не притежаваше нужните за завоюването на страната му самолети. Сега от Иран излизаха още сухопътни сили и се съсредоточаваха срещу Кувейт от север.
Срещу Дхаран бяха изстреляни общо петнадесет ракети „Скъд“. Вероятността да улучат КОМЕДИЯ беше много малка и всичките бяха или прехванати и унищожени, или, в повечето случаи, бяха паднали в морето сред трясъци и фойерверки, без да причинят никаква вреда. Последният товар — на този етап главно камиони — вече беше на кея. Грег Кемпър свали бинокъла, с който наблюдаваше потеглящата колона. Накъде отиваха, той не знаеше. Но подозираше, че на петте хиляди национални гвардейци от Северна Каролина им е писнало и че вече са бесни да правят нещо, каквото и да е то.
Едингтън вече беше стигнал южната страна на ВГКХ с бригадния си състав. Бойната му единица „Уулфпак“ вероятно нямаше да успее да стигне навреме, за да се включи в битката, така че той ги насочи към Ал Артавия, едно от онези места, които понякога стават важни в историята, защото пътищата водят натам. Не беше сигурен дали това щеше да се случи и тук, макар и да си спомняше, че Гетисбърг е било място, където Боби Лий се е надявал да снабди войниците си с обувки. Докато хората му си вършеха работата, полковникът запали пура и излезе, за да види току-що пристигналите две роти. Военната полиция вече ги разпределяше по набързо оформените защитни позиции. Над главата му профучаха изтребители. Американски F-15. Добре, врагът щеше да има много приятни изживявания.
— Господин полковник! — извика един главен сержант, командир на танк „Брадли“, от люка си и спря машината. Едингтън се покачи при него.
— Как са всички?
— Готови сме и за разходка из ада, сър. Къде са те? — попита сержантът, смъквайки покритите с прах предпазни очила.
Едингтън му посочи.
— На около сто и петдесет километра натам, по този път. Как се чувстват войниците, сержант?
— Колко можем да изтребим преди да ни накарат да спрем, сър?
— Ако е танк, унищожете го. Ако е бронетранспортьор, унищожете го. Ако е камион, унищожете го. Ако е на юг от защитния насип и държи оръжие, унищожете го. Но правилата за убийството на хора, които не оказват съпротива, са много сериозни. Не можем да ги нарушаваме. Това е важно.
— Това ни е достатъчно, полковник.
— Не поемайте прекалени рискове с вземането на пленници все пак.
— Няма, сър — обеща командирът на танка. — Няма да поема никакви рискове.
Законите на геометрията изкараха „Блек Хорс“ най-отпред. Полковник Хам бе издал команда да напредват в редица, 1-ви, 2-ри и 3-ти дивизион подредени в линия от юг на север, като всеки покриваше фронт с ширина трийсет километра. 4-ти (авиационен) дивизион държеше в запас, като само няколко разузнавателни хеликоптера опипваха почвата напред, докато сухоземните елементи от батальона за поддръжка напредваха, за да издигнат една предварителна база в пункт, който предните му части още не бяха достигнали. Хам беше в своя команден танк М4 — наречен естествено „Звездни войни“.
Информационната система за връзка между танковете започваше да се разгъва в реална тактическа обстановка. Армията работеше с нея вече от пет години, но до този момент тя не беше пробвана в битка и Ал Хам беше изпълнен с доволство, че ще е първият, който ще провери колко струва. Командните екрани в М4 показваха всичко. Всеки отделен танк и бойна машина беше едновременно и източник, и получател на информация. Тя започваше с информирането на всички къде са разположени всички приятелски бойни сили с точност до метър — това трябваше да предотврати всякакви нападения върху своите. С едно докосване на превключвателя Хам знаеше разположението на всяка бойна машина, с която разполагаше, обозначена върху карта, показваща терена до най-малките подробности. След време той щеше да има подобна точна картина и на вражеските разположения, а след като знаеше къде се намира всеки, и свой, и чужд, идваше изборът и на собствени позиции. Саудитските 2-ра и 5-а бригади бяха на северозапад от него и се придвижваха от кувейтската гранична област. Той разполагаше с около сто и петдесет километра преди да почне да се тревожи за сблъсък с противника и четирите часа ход напред щяха да послужат за установяването на контрол върху бойните му части. Беше нещо като тренировъчна задача, която беше длъжен да изпълни, защото грешките на бойното поле, колкото и дребни да са, струват скъпо.