Хам превключи на по-голямо увеличение, за да получи по-голяма картина. В момента две дивизии излизаха от ВГКХ и се отправяха на юг. Това трябва да беше вражеският Първи корпус, разпрострян на фронт с ширина петнайсет километра — две дивизии, които се движеха в колони, една танкова бригада начело и зад нея артилерията. Втори корпус се движеше от лявата им страна, разтеглен, за да осигури флангово прикритие. Трети корпус, изглежда, стоеше в резерва. Разположението беше обичайно и предсказуемо. Първият им контакт с „Уулфпак“ щеше да е след около час.
Времето не бе стигнало, за да подготвят позицията както трябва. Войниците от Националната гвардия не разполагаха с пълен инженерен отряд и противотанкови мини, които можеха да разположат, за да затруднят придвижването на противника. Не бе имало време и да се изкопаят подходящи препятствия и капани. Бяха на позицията едва от десет часа, а пълната бригада дори от по-скоро. Всичко, с което реално разполагаха, беше огневата таблица. „Уулфпак“ можеше да стреля на къси разстояния където си поиска, но цялата далекобойна стрелба трябваше да е западно от пътя.
— Оттук се открива доста добра картина, сър — докладва офицерът по разузнаването.
— Дайте изображението. — И след секунда по екраните на всички бойни машини на „Блек Хорс“ се появи същата дигитална картина на врага, която наблюдаваше и той. Хам вдигна микрофона.
— Уулфпак-Шест, тук Блек Хорс-Шест.
— Тук Уулфпак-Шест-Актуал. Благодаря ви за подадените данни, полковник — отвърна Едингтън по дигиталното радио. И двете бойни части знаеха къде се намират съюзниците им. — Според нас първоначален контакт след час.
— Готов ли си, Ник? — попита Хам.
— Ал, едвам успявам да възпирам момчетата. Всички сме готови — увери го командирът от Националната гвардия. — Имаме визуално изображение на прикриващите им части.
— Знаеш си работата, Ник. Успех.
— Успех — каза и Едингтън.
Хам смени честотата на радиостанцията и повика Бъфало-Шест.
— Имам картината, Ал — увери го кисело Мариън Дигс, на сто и петдесет километра зад него. Генералът изпращаше войниците си в битка от разстояние, а това не беше никак приятно.
— Окей, сър, всички сме на място. Чакаме гостите само да прекрачат прага.
— Разбрано, Блек Хорс. Край.
Най-важната работа в момента се вършеше от „хищниците“. Операторите на безпилотните самолети, които се бяха събрали с разузнавателната секция на Хам, караха своите миниатюрни въздушни средства да кръжат по-нависоко, за да намалят до минимум възможността да бъдат забелязани или чути. Камерите им сочеха надолу, като изброяваха и проверяваха местоположенията на бойни части. „Безсмъртните“ бяха разположени на левия вражески фланг, а бившата иракска Гвардейска дивизия отдясно, западно от пътя. Движеха се стабилно напред, батальоните в линия — плътно събрани за постигане на максимална мощ и ударен ефект, ако срещнат съпротива — на петнайсет километра зад собствения си разузнавателен екран. Зад челната бригада се намираше артилерията. Тази бойна сила беше разделена на две, и както я наблюдаваха на екраните, едната половина спря, разпръсна се и се построи така, че да осигури прикриващ огън, докато другата половина продължи напред. Всичко отново беше изпълнено точно по учебник. Щяха да бъдат на място след деветдесет минути. „Хищниците“ прелетяха над редиците оръдия и данните бяха подадени към батареите от реактивни системи за залпов огън. Бяха изпратени още два „хищника“. Те имаха за задача да установят точните месторазположения на вражеските командни транспортни средства.
— Е, не съм сигурен кога ще бъде излъчен репортажът ми — каза Донър пред камерата. — Сред Браво-Три-Две съм, танк номер две в трети взвод на дивизиона. Току-що получихме информация къде се намира противникът ни. Той е на около трийсет километра западно от нас. По пътя от Военния град на крал Халид се движат на юг най-малко две дивизии. Една бригада от Националната гвардия на Северна Каролина е заела блокираща позиция. Те са разположени съвместно с 11-и полк, защото са били в Националния център за рутинни тренировки.
— Настроението тук… как да ви го предам, освен да сравня бойците с лекари, колкото и странно да ви звучи. Войниците са ядосани от това, което се случи на страната ни, но точно сега в момента са като лекари, които чакат линейката да влезе в спешното отделение. В танка е спокойно. Току-що научихме, че след няколко минути потегляме на запад към стартовия пункт.
— Искам да добавя нещо лично. Не много отдавна, както всички знаете, наруших едно от правилата в професията си. Направих нещо неправилно. Бях подведен, но грешката си беше моя. Днес научих, че лично президентът е настоял да бъда включен в групата репортери и да дойда тук. Може би за да бъда убит? — добави той захилено. — Не, не е това. Това е онази ситуация, за която всеки мой колега дава мило за драго. Аз съм тук, където скоро ще започне да се пише историята, сред множество американци, които имат да вършат много отговорна и важна работа, и както и да се завъртят нещата, мястото на репортера е тук. Господин президент, благодаря ви за предоставената ми възможност.