Долу под тях новината трябва да се бе разпространила бързо. Само три хеликоптера бяха унищожени през деня, но с прииждането на мрака броят им рязко нарасна и половината бяха ударени още в първите десет минути. Ловът беше много лесен. Врагът в нападение трябваше да предложи битка; той не можеше да се крие в укрития, не можеше да се разсейва в пространството. А това напълно отговаряше на предпочитанията на пилотите на „Ийгъл“.
По-малко от половината му мерачи бяха изстрелвали ракети TOW по реални цели, макар и да го бяха правили стотици пъти по време на симулация. „Хуутаул“ изчакваше напредващите части да навлязат в обсега му. Работата не беше от най-простите. Допълнителният разузнавателен отряд все още беше наблизо. Този път сблъсъкът наистина заприлича на сражение на две страни. Два бронетранспортьора бяха зад американската редица от танкове и двата се показаха изведнъж. Единият се засили срещу един „Хамър“ и го заля с картечен огън преди един „Брадли“ да го пръсне на парчета. Танкът препусна с пълна скорост към мястото на сблъсъка и откри един оцелял от тричленния екипаж на „Хамъра“.
Противниковите танкове вече стреляха, насочвани от пламъците от изстрелите на танковете „Брадли“ и от собствените си системи за нощно наблюдение. Разрази се яростна, но кратка битка. Един „Брадли“ беше поразен и избухна, останалите изстреляха по един-два снаряда в отговор и унищожиха двайсет танка преди командирът им да ги повика обратно, избягвайки на косъм артилерийския преграден огън, повикан от вражеския танков командир. „Хуутаул“ остави след себе си ударения „Брадли“ и два „Хамъра“ — първите американски наземни жертви във Втората война за Персийския залив.
Новината за загиналите порази Райън дълбоко, много по-силно дори и от тази за жертвите на борда на „Йорктаун“ или за шестимата изчезнали авиатори — изчезнали не означаваше задължително мъртви, нали? А тези мъже със сигурност бяха мъртви. Национални гвардейци. Граждански войници, които оказваха помощ на хората при наводнения или урагани…
— Господин президент, вие не бихте ли заминали там за изпълнение на тази задача? — попита генерал Мур, още преди Роби Джексън да проговори. — Ако бяхте на двайсет и няколко години, лейтенант от морската пехота, и ви заповядаха да тръгнете, щяхте да го направите, нали?
— Предполагам… да, щях да тръгна. Щях да съм длъжен да го направя.
— Също и те, сър — каза Мики Мур.
— Това е работа, Джак — каза спокойно Роби. — Затова ни плащат.
— Прав си. — Трябваше да си признае, че затова му плащаха и на него.
Четирите F-117 Найтхоук се приземиха на Ал Хардж. Транспортните машини, които возеха резервните пилоти и наземния персонал, кацнаха скоро след тях. Офицери от разузнаването от Рияд посрещнаха последната група и отведоха резервните пилоти на инструктаж за първия им боен полет. Войната току-що бе започнала да се разраства.
Генерал-майорът, който командваше дивизията на „Безсмъртните“, беше в командния си транспортьор и се опитваше да осмисли нещата. До този момент войната се бе развивала съвсем благоприятно. Втори корпус бе изпълнил задачата си, като бе отворил широк проход сред вражеската отбрана, позволявайки на основните сили да си пробият път, и допреди един час картината беше едновременно и ясна, и задоволителна. Да, от югозапад към него бързаха саудитски части в опит да спрат устрема му, но те бяха в най-добрия случай на един ден разстояние. А след един ден той щеше да се е добрал до предградията на столицата им и за тях щеше да има други планове. На разсъмване Втори корпус трябваше да направи скок на изток от прикриващата си позиция вляво, със заблуждаващ ход към нефтените полета. Това щеше да накара саудитите да се позамислят. И разбира се, щеше да му осигури още един ден, през който той с малко повече късмет щеше да пипне ако не цялото, то поне част от саудитското правителство, а нищо чудно и кралската фамилия. А ако те изчезнеха, както като нищо можеха да постъпят, тогава кралството щеше да е обезглавено и страната му щеше да е спечелила войната.
До този момент това им бе струвало скъпо. Втори корпус бе платил напредването си с половината си бойна мощ, но победите никога не са евтини, нали? И тук нямаше да е по-различно. Предният му отряд бе изчезнал напълно от радиомрежата. Бяха се обадили веднъж за контакт с непознати войски, после бе последвала молба за артилерийска подкрепа, и после нищо. Той знаеше, че една саудитска бойна формация се намира някъде пред него. Знаеше, че това са останките от 4-та бригада, която Втори корпус бе размазал почти напълно. Знаеше, че тя бе оказала силна съпротива на север от ВГКХ и после се бе дръпнала назад… вероятно й е било заповядано да се държи, за да могат да евакуират града… вероятно все още имаха бойна мощ, достатъчна, за да унищожат разузнавателния му отряд. Не знаеше къде се намира американският полк… вероятно на изток от него. Знаеше, че може да има още една американска бригада някъде, вероятно също на изток от него. Поиска подкрепление от хеликоптери, но току-що бе загубил един, свален от американски изтребители, заедно с началника на разузнаването си. Толкова за въздушната подкрепа, която му бяха обещали. Единственият свой изтребител, който бе видял за целия ден, представляваше пушеща дупка в земята малко по на изток от ВГКХ. Но макар че американците можеха да му създадат значителни неприятности, те не можеха да го спрат, и ако той успееше да се добере навреме до Рияд, можеше да отдели части, които да блокират повечето саудитски летища, и да се справи с тази заплаха. Така че ключът към операцията, както му бяха казали от командването на корпуса и армията, беше да напредва с най-голямата възможна скорост. След като взе това решение, той заповяда на предната си бригада да напредва съгласно плана, като авангард, за да играе ролята на предни разузнавателни части. Те току-що бяха докладвали за сблъсък с врага и за сражение, за понесени загуби и нанесени такива на противник с все още неустановена самоличност, изтеглил се след кратка престрелка. Вероятно това беше саудитска бойна част, реши той, която жилеше и бягаше, и той щеше да я премачка след залез слънце. Генералът даде заповедите си, информира щаба си за намеренията си и остави командния си пост, за да тръгне напред; искаше да види нещата на предната позиция, както трябваше да постъпи всеки добър генерал.