„Кайова“ докладваха за присъствието на някакви предни части. Не много. Вероятно бяха яли здрав бой при напредването си на юг. Полковник Хам отклони една от частите си вляво, за да ги избегне, и нареди на авиацията си да отдели един „Апач“ да се справи с тази заплаха след няколко минути.
„Безсмъртните“ също напредваха и тъкмо навлизаха в обсега на танковете на Едингтън с около двайсет километра в час. Той повика Хам по радиото.
— След пет минути, Ал. Късмет.
— На теб също, Ник — дочу Едингтън.
Това се наричаше синхронизация. На по петдесет километра едни от други няколко групи от мобилни оръдия тип „Паладин“ вдигнаха дулата си и ги насочиха към местата, определени от „хищниците“ и прехванатите радиосъобщения от електронното разузнаване. Канонирите от модерната епоха набираха съответните координати върху клавиатурите на компютрите си, така че раздалечените на толкова големи разстояния оръдия да могат да стрелят в една и съща точка. Очите на всички бяха приковани върху часовниците и следяха как се променят цифрите върху дисплеите, секунда след секунда, маршируващи към 22:30:00 местно време, 19:30:00 по Гринуич и 14:30:00 вашингтонско време.
Същото беше и в машините от системата за ракети с многократен залп. В тях войниците се увериха, че отделенията им са херметизирани, блокираха окачванията, за да стабилизират машините по време на стрелбата, и спуснаха щорите на предните стъкла. Изгорелите газове от ракетите можеха да бъдат смъртоносни.
На юг от ВГКХ танкистите от каролинската национална гвардия наблюдаваха на екраните си напредващите бели точици. Мерачите въртяха лазерните далекомери. Частите от предния разузнавателен отряд бяха на разстояние от 2500 метра едни от други, а следващият ешелон от основните сили — танкове и бронетранспортьори — на хиляда метра зад тях.
На югоизток от ВГКХ „Блек Хорс“ напредваха със скорост петнайсет километра в час към линията от цели върху един хребет на четири хиляди метра на запад.
Едингтън бе синхронизирал всичко с точност до секундата.
Първа започна артилерията, но най-впечатляващата гледка бяха ракетите. Системите с многократен залп, по дванайсет от всяка установка, изстрелваха ракети на по-малко от две секунди интервал, като пламтящите им двигатели осветяваха пушека от изгорелите при изстрелването газове. Небето вече не беше черно. В 22:30:15 почти половината ракети със свободен полет М77 бяха излетели.
Нощта беше ясна и светлинното шоу можеше да се наблюдава в радиус от сто и петдесет километра. Пилотите във въздуха на североизток виждаха как ракетите излитат и гледаха внимателно курса им. Нямаха и най-малкото желание да са близо до тия неща.