Мерачът непрекъснато въртеше купола, търсейки блясъка на топло тяло на фона на изстиналата почва. Те наистина виждаха по-добре през нощта, научи Донър, което беше и причината американците да възприемат мрака като предпочитано време за лов.
— Станли, мини вляво и спри зад онази гърбичка — заповяда командирът. — Ако имах гранатомет, щях да се спотая ей там вдясно. Ще прикриваме Чък, докато заобикаля. — Куполът се завъртя и фиксира едно хълмче, докато вторият танк не го подмина. — Окей, Станли, давай напред.
Командната секция на Войнството на Бога се бе оказала дяволски трудна за локализиране, но Хам разполагаше с две хеликоптерни формации, а секцията му за електронно разузнаване току-що се бе настроила повторно, установена при щабния взвод на Втори дивизион. Бяха почнали да наричат целта си „Плънката“. Вадиш я и дезорганизираш цялото вражеско съединение. Офицерите от саудитското разузнаване, придадени към машините на електронното разузнаване, слушаха сигналите. Силите на ОИР бяха кодирали радиосъобщенията на старшите командири, но с постепенната разруха на вражеската радиомрежа рано или късно Плънката нямаше да има друг изход освен да почне да разговаря със свободен текст. Командните постове на един корпус и две дивизии бяха поразени, като два от тях бяха почти напълно разрушени, а третият беше в окаяно състояние. Освен това те знаеха приблизителното разположение на Трети корпус, а армейското командване скоро щеше да почне да разговаря с тази формация, тъй като тя беше единствената незасегната до този момент, ако не се брояха няколко въздушни нападения. Дори не им се налагаше да четат съобщенията. Знаеха честотните диапазони на мрежата на върховното командване и само няколко минути радиообмен щяха да им позволят да ги локализират, та хеликоптерните формации да започнат унищожаването им.
— Какво става? — попита нетърпеливо Махмуд Хаджи Даряеи.
— Срещнахме съпротива на юг от Военния град на крал Халид. В момента се справяме с нея.
— Попитайте го за естеството на тази съпротива — обади се шефът на разузнаването.
— Още не можем да разберем — каза генералът от другата страна на линията.
— Но американците не могат да имат повече от две бригади в театъра на бойните действия! — настоя шефът на разузнаването.
— Така ли? Добре, аз загубих бойна сила в размер повече от дивизия за последните три часа и още не знам кой е срещу мен. Втори корпус понесе много големи загуби. Първи корпус се е сблъскал с вражеска сила и в момента продължава атаката си. Трети корпус засега е непокътнат. Мога да продължа настъплението към Рияд, но ми е необходима допълнителна информация за силите, пред които съм изправен. — Командващият генерал, мъж на шейсет години, не беше глупак и бе сигурен, че ще победи. Нали все още разполагаше с четири дивизии бойна мощ. Работата беше само да ги насочи както трябва. Радваше се, че въздушните атаки на американците и саудитите до този момент бяха толкова леки. Беше научил бързо и още няколко урока. Изчезването на три от командните му секции го бе направило предпазлив, поне за собствената му безопасност. В момента се намираше на повече от километър от радиостанциите, прикрепени към бронирания му команден бронетранспортьор, охраняван от отряд войници, които полагаха всички усилия да не се вслушват в донесението му.
— Проклятие, виж колко установки „земя-въздух“ — съобщиха по радиото от една „Кайова“ на осем километра на север.
— Мародер-Лийд, тук Маскът-Три. Мисля, че открихме Плънката.
— Три, тук Лийд, тръгвайте — беше краткият отговор.
— Шест бимпа, десет камиона, пет ракетни установки „земя-въздух“, две радарни инсталации и три ЗСУ-23 в едно пресъхнало речно корито. Препоръчвам приближаване от запад, повтарям, приближаване от запад. — Съсредоточената на едно място огнева мощ беше прекалено голяма, за да е нещо друго освен мобилната командна секция на Войнството на Бога. Ракетните установки бяха френски „Кротали“, наистина опасни устройства, както беше добре известно на Маскът-Три.
— Три, тук Лийд, можете ли да осветите?
— Разбира се. Кажете само кога. Първо машините с радарите.
Водещият хеликоптер „Апач“ летеше съвсем ниско над земята на запад и наближаваше нещо като било на ниско възвишение, зад което трябваше да е сухото корито. Мерачът наблюдаваше сензорните устройства. Щом стигнаха билото, пилотът каза:
— Три, тук Лийд, я светнете.
От „Кайова“ запалиха лазерния илюминатор — невидим инфрачервен лъч, който се прицели в радарната инсталация. Щом получи потвърждение, че целта е осветена, „Апачът“ наклони нос и изстреля първо едната „Хелфайър“, а след пет секунди и другата.