— Ще им кажа.
В зори Едингтън излетя да огледа полесражението. Бригадата му беше съкрушила цели две дивизии! Той се обади на Дигс за инструкции какво да прави с пленниците. Още преди някой да разбере това, от Рияд пристигна хеликоптер с телевизионен екип.
Обадиха му се преди седем и го събудиха, но само след три минути той беше навън и караше колата си по безлюдните улици към мястото на срещата с човека, който, изглежда, най-накрая бе решил да премине и последната граница, отделяща го от сътрудничеството с руското разузнаване.
Руснакът повъртя по улиците десетина минути, проверявайки за опашки, но ако тази сутрин някой го следеше, то трябваше да е невидим, а и при тази ситуация агентите на аятолаха очевидно си имаха друга работа.
— Какво има? — каза той на иранеца, щом се видяха. Нямаше време за формалности.
— Бяхте прав. Нашата армия… беше победена нощес. Обадиха ми се в три часа за мнението ми относно американските намерения и чух всичко. Ние не можем дори да се свържем с частите си. Командващият армията просто изчезна. Външният министър е в паника.
„Има си хас да не е“ — помисли резидентът.
— Трябва да ви съобщя, че туркменистанският лидер е…
— Знаем. Той се обади снощи на Даряеи да го пита дали историята за епидемията е вярна.
— И какво му каза той?
— Каза, че това било лъжа на неверниците… какво друго сте очаквали? — Служителят направи пауза. — Не беше много убедителен. Каквото и да сте съобщили на туркменистанеца, той е неутрален. Индия ни предаде, и това научих. Китай още не знае.
— Ако се надявате те да застанат на ваша страна, нарушили сте закона на религията ви за алкохола. Разбира се, моето правителство е на страната на Америка. Вие сте съвсем сами — каза руснакът. — Обаче ми трябва една информация.
— Каква информация?
— Местоположението на фабриката за вируси. Трябва ми още днес.
— Експерименталната ферма на север от летището.
„Толкова лесно?“ — помисли руснакът и попита:
— Откъде сте толкова сигурен?
— Оборудването беше закупено от германците и французите. Тогава бях в търговската секция. Ако искате потвърждение, няма да е трудно. Колко ферми имат охрана в униформи?
Руснакът кимна.
— Ще се погрижа за това. Има и други проблеми. Вашата страна скоро ще бъде напълно в явна война с Америка. Моята страна може да окаже добри услуги като посредник за постигането на някакво споразумение. Ако вие прошепнете нужната думичка в нужното ухо, нашият посланик е на ваше разположение и след това ще сте оказали на света голяма услуга.
— Това е просто. Към обяд ще търсим начин как да се измъкнем от тази ситуация.
— Но няма измъкване за правителството ви. Никакво — натърти служителят на РВС.
63.
ДОКТРИНАТА „РАЙЪН“
Войните обикновено започват в точно определени моменти, но не приключват нито за час, нито за ден. Зората завари 11-и бронетанков полк на друго бойно поле, току-що приключил разбиването на една от дивизиите на Втори корпус на ОИР. Другата дивизия в момента беше изправена пред Втора саудитска бригада, която нападаше с изгрева на слънцето, докато американската част спря отново да зареди с гориво и боеприпаси в подготовка за продължаващата атака срещу Трети корпус.
Нещата се променяха. Двете дивизии бяха привлекли вниманието на всички тактически самолети на бойния театър. Първо бяха взети на прицел противовъздушните им части и след два часа небето вече беше чисто за американските и саудитските пилоти. Изтребителите на ОИР направиха опит да нападнат от разположените на тяхна територия бази, за да защитят напредналите си на вражеска територия войски, но не успяха. Опитът им струваше над шейсет самолета. По-лесно им беше да нанесат удар по кувейтските бригади, които толкова арогантно бяха нахлули на територията на далеч по-големия си и по-могъщ съсед. Малобройните военновъздушни сили на тази страна се сражаваха сами, защото битката нямаше кой знае какво стратегическо значение. Маршрутите през устията на реките бяха отрязани и щяха да бъдат нужни дни, за да се възстановят. Въздушната битка беше повече спречкване, отколкото сражение, и кувейтските сили удържаха победа, може би не много блестяща и впечатляваща, но в замяна на всеки загубен самолет свалиха по три вражески. За една малка страна, която тепърва се учеше на бойно изкуство, това беше битка, за която щеше да се говори с години. И въпреки това смъртта на всички загинали през този ден беше безсмислена, защото целите на съюзническите войски вече бяха постигнати. Противниковата армия бе разбита.