— Добър вечер — каза спокойно Кларк. — Моля ви да не вдигате никакъв шум.
— Какво…
— Няма да ви направим нищо лошо — продължи Кларк на фарси. — Но ако окажете съпротива, може да пострадате.
Домакините бяха толкова ужасени от двамата мъже, появили се като крадци в дома им, че дори и не помислиха за съпротива, докато ги връзваха.
Най-налудничавата част от задачата им беше установяването на комуникационно звено. Чавес отвори куфара и започна да го изпразва. Покривът на сградата беше плосък и осигуряваше пряка видимост до другите подобни сгради на три преки от къщата. Така че не биваше да вирят много глави. Първата стъпка беше да поставят сателитната антена. Триножникът й беше тежък, с шипове по краката за по-голяма устойчивост. После трябваше да я ориентират, за да уловят жуженето на сигнала с носещата честота от съответния сателит. След като се справи и с това, Чавес използва защипващата скоба да фиксира антената. После дойде редът и на камерата. Тя също си имаше триножник. Чавес го заби в покрива, зави камерата върху него и я насочи към трите сгради, обект на интереса им. След това свърза кабела от антената с кутията на комбинирания предавател/захранване в куфара.
— Работи, Джон.
Странното беше, че имаха изходяща връзка, но не и входяща. Можеха да приемат сигнали от спътника, но нямаше аудиоканал, който да използват. За това им трябваше допълнително оборудване, с което не разполагаха.
— Готово — каза Роби Джексън.
Мери Пат Фоли набра един номер в американското посолство в Москва, оттам руското външно министерство, през него руското посолство в Техеран, а оттам вече се свърза с дигиталния телефон в ръката на Джон.
— Чуваш ли ме, Иван? — попита тя на руски. — Фолеева се обажда.
Изминаха няколко секунди преди човекът от другия край на връзката да отговори.
— Ах, Мария, колко се радвам да те чуя! — „Слава Богу, че си имаме компания, дори и по телефона“ — помисли Джон и въздъхна облекчено.
— Тъкмо гледах снимката ти на бюрото си — каза тя.
— О, тогава бях толкова млад…
— На място са и всичко е готово — докладва тя.
— Окей. — Джексън вдигна друг телефон. — Всичко е готово. Повтарям, всичко е готово. Потвърдете.
— Операция „Телефон“ започва — потвърди Дигс от Рияд.
Иранската противовъздушна отбрана беше напрегната до крайна степен. Макар че до този момент не беше имало никакви въздушни нападения срещу обекти на територията им, радарните оператори не отделяха очи от екраните и непрекъснато следяха няколкото самолета, патрулиращи над саудитското крайбрежие.
Бандит-Две-Пет-Един и Бандит-Две-Пет-Две завършиха зареждането с гориво само секунди един след друг. Синхронното действие на изтребители „Стелт“ не беше много често нещо. В действителност те бяха предназначени да действат самостоятелно. Но не и този път. И двата се отделиха от самолета-цистерна КС-10 и обърнаха на север за полет, който щеше да продължи около час. На осемдесет километра от тях един АУАКС следеше всичко, или поне почти всичко.
— Пак ще ме правите хубав — каза президентът на гримьорката и се помъчи да се усмихне.
— Изглеждате страшно уморен — каза тя.
— Наистина съм страшно уморен — призна Райън.
— Ръцете ви треперят.
— Е, чак ръцете ми не треперят.
Това беше лъжа.
Кали Уестън вкарваше промените в речта директно в електронната памет на телепромптера. Дори и телевизионните техници нямаха правото да хвърлят око на съдържанието й и в известен смисъл тя беше изненадана, че има това право. Приключи, огледа целия текст за печатни грешки и беше готова.
Някои от стражите пушеха. Лоша дисциплина, но пък от друга страна…
— Джон, не ти ли се струва понякога, че нашата работа е прекалено напрегната?
— Искаш да се откажеш ли? — Това беше обичайната реакция, дори и за тях.
— Аха.
— И аз. — Това беше нещо, което никога не можеше да се срещне във филмите за Джеймс Бонд. Кларк натисна слушалката в ухото си, щом чу глас, обявяващ, че президентът ще излезе в ефир след две минути. После извади последните два уреда от куфара.
— Скъпи мои съграждани, застанал съм пред вас, за да ви докладвам за ситуацията в Близкия изток — започна президентът без никакви въведения.