Затова не изпитваше голямо съчувствие към Райън, чиято държава може и да бе понесла тежък удар в главата, но иначе пращеше от здраве. Колкото и различно да се струваше положението на други, Головко знаеше, че не е така, и именно защото го разбираше, щеше да помоли Райън за помощ.
Китай. Американците бяха победили Япония, но това не беше истинският враг. Върху бюрото му бяха натрупани безброй снимки, току-що получени от разузнавателен спътник. В момента прекалено много подразделения на Народноосвободителната армия провеждаха учения. Китайските части, обслужващи ядрените ракети, все още бяха в повишена бойна готовност. Собствената му страна се беше отказала от балистичните оръжия въпреки заплахата от Китай — преди няколко месеца огромните дългове към американски и европейски банки бяха довели до това решение. Освен това, подобно на Америка, страната му все още притежаваше бомбардировачи и крилати ракети, които можеха да бъдат снабдени с ядрени бойни глави, така че китайските преимущества бяха по-скоро теоретични, отколкото действителни. Тоест, ако се допуснеше, че за китайците важат същите военни теории. Във всеки случай те поддържаха състояние на повишена бойна готовност, а далекоизточните войски на Русия бяха съвсем съкратени. Той се утешаваше, че след изкарването на Япония от играта китайците няма да посмеят да мръднат. Дано да не посмеят, поправи се Головко. Ако американците трудно се поддаваха на разбиране, китайците бяха направо извънземни, от друга планета. Достатъчно бе да си спомни, че някога бяха стигнали чак до Балтийско море. Също като повечето руснаци, той изпитваше дълбоко уважение към историята. „Ето къде съм — помисли си Сергей, — лежа на снега и се мъча да отблъсквам вълка с пръчка в ръка, докато се опитвам да се излекувам.“ Ръката му все още бе достатъчно силна, а пръчката достатъчно дълга, за да държи звяра на разстояние. Но ако се появеше втори вълк? Първият признак за това беше документът от лявата страна на сателитните снимки — като далечен вой на хоризонта, който кара кръвта да замръзне. Головко не се задълбочи чак толкова. Когато лежиш на земята, хоризонтът може да се окаже изненадващо близо.
Най-удивително беше, че отне толкова време. Охраната на важна личност от покушение изобщо е сложна работа, още повече когато тази личност постоянно си създава нови врагове. Безпощадността е полезна. Способността да грабваш хора от улицата и да правиш така, че да изчезнат, няма особена стойност. Да отвлечеш не само една личност, а цяло семейство — понякога многочленно — е още по-малко ефикасно. Човек трябва да подбира хората, които да „изчезне“ — що за псевдоглагол. На информаторите се плаща с пари или пък с власт, което е още по-добре. Те съобщават за разговори с размирно съдържание и се стига дотам, че обикновен виц за нечии мустаци може да доведе до смъртна присъда за разказвача. Всичко става изключително бързо, защото институциите са си институции, информаторите имат да изпълняват норми и тъй като самите те са човешки същества със свои собствени пристрастия, докладите им често отразяват лична обида или завист, защото властта над живота и смъртта покваряват както големите, така и малките. Накрая покваряващата система покварява сама себе си и логиката на терора достига логичния си завършек: нещастният заек, хванат натясно от лисицата, няма какво да губи, ако я нападне, а и зайците имат зъби и понякога късмет.
Тъй като терорът не е достатъчен, прилагат се и пасивни мерки. Задачата да бъде убита важна личност може да се затрудни по изключително лесен начин, особено в една деспотична държава. Няколко кордона охрана, които да ограничат достъпа. Голям брой еднакви коли, в които да пътува мишената — в този случай бяха двайсет — и които да не позволяват да се разбере в коя кола е тя. Животът на такава личност е напрегнат, така че е едновременно и удобство, и предпазна мярка да има един-двама двойници, които да се появяват и да държат речи, както и да поемат риска в замяна на удобния живот като изкупителна жертва на публичната сцена.
След това идва изборът на охраната — как може да се улови наистина сигурна риба в море от омраза? Очевидният отговор тук е да се избират хора от прекалено големи семейства, после да им се осигури начин на живот, изцяло зависещ от оцеляването на техния лидер, и накрая да бъдат обвързани толкова силно с неговата охрана и всичко около нея, че смъртта му да означава нещо много повече от загубата на високо платената държавна служба. Животът на охраната зависи от живота на охранявания — ефикасен стимул за увеличаване на ефикасността.