— Да — кимнах колебливо аз, без да споделям напълно гледната точка на моя приятел относно женствеността й. — Предполагам, че Ролф е този, който й е пратил онези писма.
— Pas du tout34 — отсече Поаро. — Тя дойде по съвет на Мери Кавендиш, за да търси помощ по своя проблем. Тогава научава, че Мери Марвъл, за която знае, че й е враг, е била тук и решава да промени претекста за идването си. Тази възможност си й предоставил ти, приятелю мой. Само няколко въпроса ми бяха необходими, за да установя, че ти си й казал за писмата, а не тя на теб! Възползвала се е веднага от шанса, който приказките ти са й предложили.
— Не мога да повярвам! — извиках като ужилен аз.
— Да, да, приятелю. Жалко е, че не си учил психология. Тя ти е казала, че е унищожила писмата. Ами! Една жена никога не унищожава писмо, ако може да го избегне! Дори и да е по-разумно!
— Това е много хубаво! — процедих през зъби, обхванат от гняв. — Но ти ме направи на пълен глупак! От начало до край! Да, наистина е много хубаво, че се опитваш да ми обясниш, след като всичко вече свърши. Този път наистина чашата преля!
— Но ти така се забавляваше, приятелю. Сърце не ми даваше да разбивам илюзиите ти.
— Не е хубаво! Отиде прекалено далеч!
— Mon Dieu! Защо се гневиш за такава дреболия, приятелю?
— До гуша ми дойде! — Излязох и затръшнах вратата. Поаро беше успял да ме направи на глупак. Реших, че му трябва сериозен урок. Трябваше ми известно време, за да му простя.
Беше ме направил на глупак в собствените ми очи.
Трагедията при Марсдън Менър
За няколко дена бях извън града и когато се върнах заварих Поаро да си стяга куфара.
— A la bonne heure35, Хейстингс, страхувах се, че няма да се върнеш навреме, за да ме придружиш.
— Извикали са те по някакъв случай, така ли?
— Да, въпреки че все още се двоумя дали да приема, защото не ми изглежда обещаващ. От Северната съюзна застрахователна компания ме помолиха да разследвам смъртта на господин Малтравърс, който преди няколко седмици застраховал живота си при тях за крупната сума от петдесет хиляди лири.
— Наистина ли? — попитах заинтригуван.
— Разбира се, в застраховката фигурира и обичайната клауза за самоубийство. В случай, че го направи в рамките на една година, застраховката няма да бъде изплатена и вноската ще бъде конфискувана. Господин Малтравърс бил прегледан от лекаря на компанията и въпреки че не бил вече в разцвета на силите си, било установено, че е в цветущо здраве. Както и да е, миналата сряда, тоест онзи ден, тялото на господин Малтравърс било открито в двора на къщата му „Марсдън Менър“ в Есекс. Като причина за смъртта е посочен вътрешен кръвоизлив. Това само по себе си не е нищо особено, но се носи мълвата, че финансовото състояние на господин Малтравърс било доста съмнително и застрахователната компания установила недвусмислено, че покойният джентълмен е бил на ръба на банкрута. А това значително променя нещата. Малтравърс има красива млада съпруга и се предполага, че е събрал всичките си налични пари, за да може да плати вноските по застраховката си „Живот“, в полза на съпругата си, след което се е самоубил. Подобни случаи не са чак толкова необичайни. Както и да е, приятелят ми Алфред Райд, който е директор на компанията, ме помоли да разследвам фактите по случая, но както му обясних, не се надявам много на успех. Ако причината за смъртта беше инфаркт, щях да съм по-голям оптимист. Инфарктът може винаги да послужи за оправдание на неспособността на местния лекар да открие от какво точно е починал пациентът му, но вътрешният кръвоизлив е нещо съвсем категорично. Все пак ще можем да съберем необходимите сведения. Имаш пет минути, Хейстингс, за да си опаковаш багажа. Ще вземем такси до Ливърпул Стрийт.
След около час вече бяхме на малката гара в Марсдън Лей. Там разбрахме, че „Марсдън Менър“ е на около два километра. Поаро реши да вървим пеша и ние тръгнахме по главната улица.
— Какъв е планът ни относно цялата кампания? — попитах аз.
— Първо ще наминем при доктора. Увериха ме, че има само един лекар в Марсдън Лей, доктор Ралф Бърнард. А, ето я и къщата му.
Представляваше нещо като много луксозна вила, разположена малко навътре от улицата. Върху медна табелка на вратата беше изписано името на лекаря. Минахме по пътеката и позвънихме на звънеца.
Имахме късмет. Беше часът за консултации, а и в момента нямаше никакви пациенти, които да чакат. Доктор Бърнард беше възрастен мъж, висок и леко прегърбен, с приятни и ненатрапчиви маниери.