Поаро се представи и обясни причината за нашето посещение, прибавяйки, че застрахователните компании имат пълномощия да разследват подробно случаи от този род.
— Разбира се, разбира се — кимна вяло доктор Бърнард. — Предполагам, тъй като беше богат човек, че е застраховал живота си за голяма сума?
— Вие за богат ли го смятате, докторе?
Лекарят изглеждаше доста изненадан.
— А не беше ли? Имаше две коли, както знаете, а „Марсдън Менър“ е едно твърде голямо имение за поддръжка, въпреки че според мен го беше купил доста евтино.
— Разбрах, че напоследък е претърпял значителни загуби — каза Поаро, вперил поглед във вратата.
Думите му обаче накараха лекаря да поклати тъжно глава.
— Наистина ли е така? В такъв случай тази застраховка е добре дошла за съпругата му, едно много красиво и очарователно младо създание, но ужасно разстроено от тази печална случка. Станала е кълбо от нерви, бедната. Опитах се да й отделя колкото се може повече време, но шокът й е твърде голям.
— А бяхте ли посещавали скоро господин Малтравърс?
— Драги господине, аз никога не съм го посещавал.
— Какво?
— Разбрах, че господин Малтравърс бил последовател на християнската наука36 или нещо от този род.
— Но вие прегледахте трупа, нали?
— Разбира се. Извика ме един от градинарите му.
— Ясна ли беше причината за смъртта?
— Напълно. Имаше кръв по устните му, но със сигурност кръвоизливът бе вътрешен.
— Все още ли лежеше там, където е бил открит?
— Да, трупът не беше докосван. Лежеше в края на една малка леха. Очевидно е излязъл на лов за врани. Малка пушка се намираше до тялото му. Кръвоизливът сигурно е настъпил внезапно. Стомашна язва, несъмнено.
— Изключваме възможността да е бил застрелян, нали?
— Точно така, сър.
— Моля за извинение — каза смутено Поаро, — но ако не ме лъже паметта, в един случай наскоро лекарят първо поставил диагноза инфаркт, но сетне я променил, след като местният полицай му посочил, че в главата има рана от куршум.
— Няма да намерите никакви рани от куршуми по тялото на господин Малтравърс — заяви сухо доктор Бърнард. — Сега, господа, ако нямате други въпроси…
Ние схванахме намека му.
— Желаем ви приятен ден, докторе. Благодарим ви, че бяхте любезен да отговорите на въпросите ни. Между другото, вие не сметнахте за необходимо да се направи аутопсия, нали?
— Разбира се, че не.
Той изведнъж се вцепени.
— Причината за смъртта беше ясна и в нашата професия не намираме за необходимо безпричинно да разстройваме роднините на покойника. — Обърна се и затръшна вратата.
— Какво мислиш за доктор Бърнард, Хейстингс? — попита ме Поаро, докато вървяхме към имението.
— Старо магаре!
— Точно така. Винаги си бил прозорлив за човешките характери, приятелю.
Погледнах го с недоверие, но той изглеждаше напълно сериозен. Нещо проблесна в очите му и той хитро добави:
— Е, когато не става дума за някоя красива жена!
Изгледах го студено.
Когато пристигнахме в имението, вратата ни отвори прислужница на средна възраст. Поаро й подаде визитната си картичка, както и писмо до госпожа Малтравърс от застрахователната компания. Прислужничката ни въведе в малък вестибюл и отиде да повика господарката си. След около десет минути вратата се отвори и на прага се появи крехка жена в черни дрехи.
— Мосю Поаро? — рече неуверено тя.
— Мадам! — Той се изправи галантно и се отправи към нея. — Не мога да ви опиша колко съжалявам, че се налага да ви безпокоя. Но какво да се прави. Работата няма милост.
Госпожа Малтравърс му разреши да я заведе до стола. Очите й бяха зачервени и подути от плач, но това не можеше да скрие изключителната й красота. Беше около двайсет и седем-осем годишна, с големи сини очи и красиви, леко нацупени устни.
— Нещо за застраховката на съпруга ми, нали? Но трябва ли да бъда безпокоена точно сега, толкова скоро?
— Кураж, скъпа госпожо. Кураж! Както знаете, вашият съпруг е застраховал живота си за една значителна сума и в подобни случаи компанията иска да е сигурна в някои детайли. Упълномощиха ме да действам от тяхно име. Можете да бъдете сигурна, че ще направя всичко, което е по силите ми, за да не ви бъде чак толкова неприятно. Бихте ли ми разказали накратко трагичните събитията от сряда?
36
Християнска наука — религия и система за лечение, създадена от американката Мари Бейкър Еди през 1866 г. Основава се на тълкуването на Светото писание, според което болестите, греховете и смъртта могат да бъдат преодолени чрез разбиране и прилагане на божествените принципи на християнското учение. Хората, които го проповядват, се наричат християнски учени. — Б.пр.