Една вечер бях на гости у моя стар приятел Джералд Паркър. Освен домакина и мен имаше още около десетина души и разговорът се завъртя около жилищата в Лондон, както се очакваше, че ще стане рано или късно, когато Паркър е наоколо. За Паркър търсенето на къщи и апартаменти се беше превърнало в страст. От края на войната38 насам беше живял поне в шест различни апартамента и малки квартири. Едва успял да се настани някъде, той неочаквано откриваше нещо ново, грабваше багажа си и напускаше. При тези пренасяния почти винаги спестяваше по някоя и друга лира, защото бе практичен и съобразителен мъж; но към това го тласкаше искрено любопитство, а не желание за печелене на пари. Известно време слушахме Паркър с уважението, с което новакът слуша специалиста. После дойде и нашият ред и настана истинска врява. Накрая дадохме думата на госпожа Робинсън, наскоро омъжила се, очарователна, дребна жена, която бе със съпруга си. Не бях ги срещал дотогава, тъй като Робинсънови се познаваха съвсем отскоро с Паркър.
— Като стана дума за жилища — започна тя, — разбрахте ли какъв късмет имахме, господин Паркър? Намерихме най-сетне апартамент в „Монтъгю Меншънс“.
— Е — каза Паркър, — не мога да отрека, че за добри пари човек винаги може да намери не един апартамент.
— Да, но не става дума за „добри пари“. Много е евтино. Осемдесет лири годишно.
— Но… но „Монтъгю Меншънс“ е веднага след Найтсбридж, нали? Висока, красива сграда. Или говорите за постройка със същото име, забутана някъде из бедните квартали?
— Не! Именно за сградата до Найтсбридж. Затова е така удивително.
— „Удивително“ е точната дума. Това е сляп случай. Но трябва да има нещо нечисто. Пари на ръка, предполагам.
— Без пари на ръка!
— Без пари на ръ… о, не мога да повярвам! — изпъшка Паркър.
— При условие, че купим мебелите — продължи госпожа Робинсън.
— А! — възкликна Паркър. — Знаех, че има нещо нечисто.
— Само за петдесет лири. А жилището е мебелирано много добре.
— Предавам се — въздъхна Паркър. — Сегашните наематели трябва да са обезумели или са филантропи.
Жената изглеждаше озадачена. Бръчица се появи между изящните й вежди.
— Странно е, нали? Дали пък… няма духове?
— Не съм чувал за апартамент, обитаван от духове — заяви категорично той.
— Да, наистина. — Тя съвсем не изглеждаше убедена. — Но се случиха някои неща около тази работа, които ми се сториха… е, сториха ми се някак странни.
— Например… — подканих я аз.
— Охо — обади се Паркър, — интересът на нашия криминален експерт се пробуди! Доверете му се, госпожо Робинсън. Хейстингс е голям специалист по разкриване на загадки.
Засмях се смутено, но не мога да отрека, че ми стана приятно от комплимента.
— О, не чак толкова странни, капитан Хейстингс. Отидохме при посредниците Стосър и Пол (при тях не бяхме търсили квартира, защото предлагат само скъпи апартаменти на Мейфеър), но си помислихме, че нищо не пречи да попитаме; всичко, което ни посочиха, беше по четиристотин и петстотин лири годишно или с голяма сума на ръка и тъкмо си тръгвахме, когато стана дума, че имат апартамент за осемдесет лири, но се съмняват дали има смисъл да отиваме, тъй като бил записан в регистрите им отдавна; пратили били толкова много хора да го видят, че почти сигурно бил нает, „грабнат“, както се изрази чиновникът, само че клиентите били така некоректни, не им съобщавали решението си и те продължавали да изпращат хора, а всеки се дразни, когато го пращат да оглежда вече наето жилище. — Тя спря да си поеме дъх и продължи: — Съгласихме се, че може би няма никакъв смисъл, но независимо от това бихме искали да получим разрешение да го разгледаме. Взехме такси и отидохме право там, защото добре е все пак човек сам да се убеди. Номер 4 беше на втория етаж и докато чакахме асансьора, капитан Хейстингс, по стълбите забързано слезе приятелката ми Елзи Фъргюсън с мъжа си. „Този път преди теб, мила моя — започна тя. — Но няма смисъл да се качвате. Нает е вече.“ Това като че реши въпроса, но Джон каза, че цената е много ниска и можем да си позволим да дадем повече и да предложим пари на ръка. Никак не е почтено, разбира се, и много се срамувам, докато ви го разказвам, но знаете какво значи да търсиш жилище.