— Господин Хавъринг, предполагам? Бях изпратен от Лондон да се заема с този случай и бих искал да си поговорим, сър.
— Съпругата ми…
— Видях съпругата ви, сър… и прислужничката. Няма да ви задържам дълго, защото бързам да се върна в селото. Тук видях всичко, което можеше да се види.
— Все още не знам какво…
— Да, така е — промърмори кротко Джап. — Но има едно-две неща, по които бих искал вашето мнение. Познаваме се с капитан Хейстингс и ще го помоля да отиде в къщата, за да ги уведоми, че идвате. Между другото, капитане, какво става с малкия мъж?
— Той е болен от грип.
— Наистина ли? Съжалявам да го чуя. И сега се получава така — идва каруцата, но без коня. Вие сте тук без него, нали?
След неговата твърде неподходяща шега се запътих към къщата. Позвъних на звънеца, тъй като Джап беше затворил вратата след себе си. Тя се отвори и на прага се появи жена на средна възраст, облечена в черно.
— Господин Хавъринг ще бъде тук след минутка — обясних аз. — Остана да поговори с инспектора. Пристигнах заедно с него от Лондон, за да се запозная със случая. Може би ще можете да ми разкажете накратко какво се случи снощи.
— Влезте, сър. — Тя затвори вратата след мен и застанахме във вестибюла, потънал в сумрак. — Един мъж дойде точно след вечеря. Помоли да се види с господин Пейс, сър. Долових, че говори със същия акцент, и реших, че е някой американски господин, приятел на господин Пейс. Заведох го в стаята, където се държат ловните принадлежности, и сетне отидох да съобщя на господин Пейс. Гостът не ми се представи, което, разбира се, беше малко странно, като се замисля сега. Казах на господин Пейс и както ми се стори, той се учуди, но рече на господарката: „Извини ме, Зоуи, ще отида да видя какво иска този човек.“ Влезе в стаята, а аз се върнах в кухнята, но не след дълго чух високи гласове, сякаш имаше някаква кавга, и излязох във вестибюла. Господарката влезе в същия момент и точно тогава се чу изстрел, а после — смразяваща тишина. Двете се затичахме към вратата на стаята, но беше заключена и трябваше да заобиколим, за да влезем през прозореца. Беше отворен. Вътре намерихме господин Пейс, прострелян и целия в кръв.
— А какво стана с мъжа?
— Трябва да е избягал през прозореца, сър, преди да стигнем до него.
— И след това?
— Госпожа Хавъринг ме изпрати да извикам полицията. Трябваше да извървя девет километра. Върнах се с тях и един полицай остана цяла нощ, а тази сутрин пристигна и инспекторът от Лондон.
— Как изглеждаше мъжът, който искаше да се види с господин Пейс?
Прислужничката се позамисли.
— Имаше черна брада, сър. Беше на средна възраст и носеше светъл балтон. Освен че говореше като американец, не забелязах нищо друго.
— Разбирам. А сега ще мога ли да видя госпожа Хавъринг?
— Тя е на горния етаж, сър. Да я предупредя ли?
— Ако ви е удобно. Кажете й, че господин Хавъринг е отвън с инспектор Джап и че господинът, който той доведе от Лондон, много би искал да говори с нея възможно най-скоро.
— Добре, сър.
Горях от нетърпение да събера всички факти. Джап имаше два-три часа преднина и силното му желание да си тръгне ме амбицира да науча всичко, което той не знае.
Госпожа Хавъринг не ме накара да я чакам дълго. След няколко минути чух стъпки по стълбите, погледнах нагоре и видях красива млада жена да се приближава към мен. Носеше огненочервен пуловер, който подчертаваше крехката й момчешка фигура. Върху тъмната си коса беше сложила кожена шапка в същия цвят. Трагедията явно не бе успяла да потисне жизнеността й.
Представих й се и тя кимна бързо. Очевидно се досети веднага кой съм.
— Но, разбира се. Често съм чувала за вас и колегата ви мосю Поаро. Двамата заедно сте извършили прекрасни неща, нали? Много умно от страна на съпруга ми, че се е свързал толкова бързо с вас. Сега ще ми задавате ли въпроси? Това е най-лесният начин да разберете всичко, което ви интересува относно тази ужасна случка, нали?
— Благодаря ви, госпожо Хавъринг. Точно по кое време пристигна онзи мъж?
— Сигурно е било някъде преди девет. Бяхме свършили с вечерята и пиехме кафе с цигара.
— Съпругът ви вече беше ли тръгнал за Лондон?
— Да, замина с влака в шест и петнайсет.
— С кола ли отиде до гарата или пеша?
— Колата ни не е тук. Един от гаража в Елмърс Дейл дойде, за да го закара навреме до гарата.
— Господин Пейс в обичайното си състояние ли беше?