— Напълно. Във всяко едно отношение.
— А сега ще можете ли да ми опишете посетителя?
— Страхувам се, че не. Не го видях. Госпожа Мидълтън го заведе направо в стаята с ловните принадлежности и след това дойде да уведоми чичо ми.
— Какво каза чичо ви?
— Изглеждаше доста обезпокоен и веднага отиде. Минаха само около пет минути, когато чух да говорят на висок глас. Изтичах във вестибюла и едва не се сблъскахме с госпожа Мидълтън. Тогава чухме изстрел. Стаята беше заключена отвътре и трябваше да влезем през прозореца. Разбира се, заобикалянето на къщата ни отне известно време и убиецът успя да избяга. Горкият ми чичо! — гласът й заглъхна. — Беше застрелян право в главата. Веднага разбрах, че е мъртъв. Изпратих госпожа Мидълтън да извика полиция, а аз се постарах да не пипам нищо в стаята и да я оставя така, както я заварихме.
Кимнах одобрително.
— А сега, за оръжието.
— Ами, мога само да предполагам, капитан Хейстингс. Два револвера на съпруга ми бяха закачени на стената. Единият от тях липсваше. Посочих този факт на полицията и те взеха другия със себе си. Предполагам, че когато извадят куршума, ще установят със сигурност.
— Мога ли да отида в стаята?
— Разбира се. Полицията си свърши работата там. Но трупът е изнесен.
Тя ме придружи до мястото на престъплението. В същия момент Хавъринг влезе във всекидневната и след като ми се извини набързо, жена му се втурна към него. Останах сам и се захванах с разследванията си.
Веднага мога да призная, че видяното доста ме разочарова. По принцип детективските романи изобилстват с улики, за които да се хванеш, но тук нямаше нищо, което да привлече вниманието ми, освен голямото петно кръв върху килима. Реших, че там е паднал убитият. Проучих всичко с ревностно старание и направих няколко снимки на стаята с фотоапарата, който бях взел със себе си. Проверих също земята навън под прозореца, но изглежда беше толкова утъпкана, че реших да не си губя времето. Е, видях всичко, което „Хънтърс Лодж“ можеше да ми покаже. Трябваше да се връщам в Елмърс Дейл и да се свържа с Джап. Тръгнах от Хавърингови със същата кола, която ни взе от гарата.
Открих Джап в „Матлок Армс“ и той веднага ме заведе да видя трупа. Херингтън Пейс беше слаб, гладко избръснат мъж, с типично американски вид. Изстрелът е бил откъм тила и е стреляно почти от упор.
— Изглежда, за малко се е обърнал — отбеляза Джап — и другият е свалил един от револверите, и го е прострелял. Този, който ни даде госпожа Хавъринг, беше зареден и предполагам, че и другият също е бил. Дявол да го вземе, какви глупави неща правят хората понякога. Да държиш два заредени пистолета закачени на стената!
— Какво мислите за случая? — попитах на излизане от тягостната стая.
— Ще започна с това, че държах Хавъринг под око. О, да! — отбеляза той, виждайки учудването ми. — Хавъринг има един-два тъмни епизода в миналото си. Когато бил момче в Оксфорд, имало някаква странна работа с подписа на баща му върху един от чековете. Разбира се, всичко се потулило. И оттогава той постоянно е в дългове, но са от такъв род, че не му се ще да иска пари от чичо си. Можеш да бъдеш сигурен обаче, че завещанието на чичото ще е в негова полза. Да, следя го и точно заради това исках да си поговорим, преди да се види със съпругата си, но показанията им съвпадат изцяло. Проверих на гарата и няма никакво съмнение, че е заминал с влака в шест и петнайсет. А това означава, че е пристигнал в Лондон около десет и половина. Каза, че е отишъл веднага в клуба си и ако това се потвърди, ще е добре, защото тогава не би могъл да застреля чичо си в девет часа тук, дегизиран с черна брада.
— А, да. Тъкмо исках да те питам какво мислиш за тази брада?
Джап примигна.
— Смятам, че доста бързо расте… само за девет километра, от Елмърс Дейл до „Хънтърс Лодж“. Американците, които съм срещал, в повечето случаи са били гладко избръснати. Да, ще трябва да търсим измежду американските познати на господин Пейс. Първо разпитах прислужничката, а после господарката й. Техните разкази съвпадат, но за съжаление госпожа Хавъринг не е успяла да види мъжа. Тя е умна жена и навярно би забелязала нещо, което да ни поведе по следата.
Седнах и написах дълъг и много подробен доклад за Поаро. Имах възможността да прибавя още много и разнообразна информация, преди да му изпратя писмото.
Куршумът беше изваден и се доказа, че е бил изстрелян от револвер, идентичен с онзи, който полицията беше прибрала. По-късно пътуването на господин Хавъринг във въпросната нощ беше проверено и потвърдено и без съмнение той е пристигнал в Лондон точно с онзи влак. Внезапно се появи нещо, което значително придвижи напред разследването. Един човек, който живее в Ийлинг, пресичайки онази сутрин Хевън Грийн, за да стигне до железопътната гара, се натъкнал на пакет, увит в кафява хартия, захвърлен между релсите. Като го отворил, открил, че вътре има револвер. Предал пакета в местната полиция и още преди залез-слънце се доказа, че револверът е същият като онзи, който е дала госпожа Хавъринг. От него е бил изстрелян само един куршум.