Всичко това го добавих в моя доклад. На следващата сутрин, докато закусвах, пристигна телеграма от Поаро, която гласеше:
Разбира се, че мъжът с черната брада не е Хавъринг. Само на теб или Джап може да ви хрумне такава идея. Прати ми описание на прислужничката и какви дрехи е носила онази сутрин. Същото и за госпожа Хавъринг. Не си губи времето за снимки на разни интериори, които не стига, че са преекспонирани, но дори и не са артистични.
Стори ми се, че стилът на Поаро беше ненужно ироничен. Реших също, че той леко ме ревнува от положението ми да бъда на самото място с целия си набор от способности, с които да се справя със случая. Молбата му за пълно описание на дрехите, които са носили двете жени, ми се стори доста нелепа, но отстъпих, както подобава на мен, простосмъртния.
В единайсет пристигна отговорът на Поаро:
Посъветвай Джап да арестува прислужницата, преди да е станало късно.
Онемял, занесох телеграмата на Джап. Той изруга тихичко.
— Той е експертът, този мосю Поаро! Щом казва, значи има нещо гнило в цялата работа. А аз почти не й обърнах внимание. Не знам дали мога да отида толкова далече, че да я арестувам, но ще я държа под око. Да тръгнем веднага, за да я поразпитаме още веднъж.
Но беше твърде късно. Госпожа Мидълтън, онази тиха женица на средна възраст, която изглеждаше толкова обикновена и изпълнена с уважение, бе изчезнала. Но беше оставила куфара си. В него обаче намерихме само дрехи. Нямаше никакъв намек коя е всъщност или пък къде е отишла. Измъкнахме всички сведения, които можахме, от госпожа Хавъринг.
— Наех я преди около три седмици, когато госпожа Емъри, нашата предишна прислужничка, напусна. Бе ни изпратена от агенцията на госпожа Селбърн на Маунт Стрийт, доста е известна. Всичките ни прислужници съм взела оттам. Изпратиха ми няколко жени, но госпожа Мидълтън ми се стори най-симпатична, а имаше и добри препоръки. Наех я веднага и уведомих агенцията за това. Не мога да повярвам, че има нещо съмнително в нея. Тя беше толкова добра и тиха жена.
Цялата тази работа наистина беше една голяма загадка. Беше ясно, че жената не би могла да извърши престъплението сама. Още повече, че когато се е чул изстрелът, двете с госпожа Хавъринг са били във вестибюла. И въпреки това тя сигурно имаше някаква връзка с убийството, иначе защо ще изчезне?
Съобщих на Поаро последното развитие на събитията и предложих да се върна в Лондон и да проуча агенцията на Селбърн.
Отговорът му беше кратък:
Безполезно е да разпитваш в агенцията. Едва ли са чували за нея. Открий с какво превозно средство е дошла в „Хънтърс Лодж“, когато е пристигнала за първи път.
Въпреки че нищо не разбирах, се подчиних. Възможностите за транспорт в Елмърс Дейл бяха ограничени. Местният гараж притежаваше два очукани форда, а имаше и две малки писти за самолети. На нито едно от тези места не са постъпвали заявки на въпросната дата. Попитах госпожа Хавъринг и тя ми отговори, че дала заплатата на жената още в Дарбишър, за да има достатъчно пари да наеме кола или самолет и да дойде в „Хънтърс Лодж“. Обикновено един от фордовете чака на гарата, ако има желаещи. Взимайки под внимание и факта, че никой на гарата не бил забелязал странник с черна брада или какъвто и да било друг непознат човек във фаталната вечер, стигнах до заключението, че убиецът е дошъл с кола. Сигурно го е чакала наблизо, за да улесни бягството му. Вероятно същата кола е закарала загадъчната прислужница на новата й работа. Мога да спомена и това, че прогнозите на Поаро относно агенцията в Лондон се оправдаха напълно. Никаква жена с името госпожа Мидълтън не фигурира в книгите им. Получили заявката на госпожа Хавъринг и й изпратили няколко кандидатки. Когато им платила таксата за ангажирането на новата прислужница, тя забравила да спомене името й.
Прибрах се в Лондон доста отчаян. Заварих Поаро, отпуснал се в един стол пред огъня, облечен с копринен халат в крещящи цветове. Посрещна ме много топло: