— Mon ami, Хейстингс! Ако знаеш само колко се радвам да те видя! Действително съм страшно привързан към теб! Е, забавлява ли се? Потичахте ли нагоре-надолу с добрия стар Джап? Вие разпитвахте и разследвахте до насита, нали?
— Поаро! — възкликнах аз. — Цялата тази работа е една тъмна мистерия! Никога няма да се разплете.
— Истина е, че не можем да се покрием със слава заради нея.
— Да, вярно е. Оказа се доста костелив орех.
— О, и както е тръгнало, ще излезе, че съм страшно добър с чупенето на орехи! Като една катерица! Не, не това ме притеснява. Знам със сигурност кой е убил господин Пейс.
— Знаеш? Но как откри?
— Твоите отговори на телеграмите ми ме озариха и аз разкрих истината. Виж какво, Хейстингс, нека проучим фактите методично и по ред. Господин Пейс притежава значително състояние, което след смъртта му без съмнение ще остане на племенника му. Точка номер едно. За неговия племенник се знае, че отчаяно се нуждае от пари. Точка номер две. За него също се знае, че е изгубил всякакви морални ценности, ако мога така да се изразя, нали? Точка номер три.
— Но се доказа, че Роджър Хавъринг наистина е пътувал за Лондон по онова време.
— Precisement47… и след като господин Хавъринг е напуснал Елмърс Дейл в шест и петнайсет, а пък господин Пейс не е бил убит, преди племенникът му да замине, ако заключението на лекаря за часа на убийството е точно, стигаме до извода, че господин Хавъринг не е застрелял чичо си. Но остава госпожа Хавъринг, Хейстингс.
— А, невъзможно! Прислужничката е била с нея, когато се е стреляло.
— А, да, прислужничката. Но тя е изчезнала.
— Ще бъде открита.
— Не мисля. Има нещо странно неуловимо в тази прислужничка, не смяташ ли така, Хейстингс? Веднага грабна вниманието ми.
— Предполагам, че е играла своята роля и след това е избягала в най-подходящия момент.
— И каква е била нейната роля?
— Ами, да допуснем, че е съучастничка на онзи с черната брада.
— О, не! Не това е била нейната роля! Ролята й е била, както спомена по-рано, да създаде алиби за госпожа Хавъринг в момента, когато е бил изстрелян куршумът. А и никой не я откри просто защото тя не съществува. „Няма такава персона“, както е казал вашият велик Шекспир.
— Казал го е Дикенс — поправих го аз, без да успея да прикрия усмивката си. — Но, Поаро, какво имаш предвид?
— Имам предвид, че Зоуи Хавъринг е била актриса, преди да се омъжи, а също така, че двамата с Джап сте видели прислужничката в сумрачния вестибюл. Една неясна фигура на жена на средна възраст, облечена в черно, която ви е говорила с приглушен глас. Пък и нито ти, нито Джап, или местният полицай, сте видели госпожа Мидълтън и нейната господарка едновременно. Било е детска игра за тази умна и дръзка жена. Под претекст, че отива да извика своята господарка, тя изтичва по стълбите, нахлузва яркия пуловер и шапка с прикрепени черни къдрици, с които осъществява фантастичната промяна от предишния сив образ. Гримът набързо е отстранен, леко потупване с руж и искрящата Зоуи Хавъринг слиза и ви поздравява със своя ясен и звънтящ глас. Практически никой не обръща по-специално внимание на прислужничката. И защо да го правите? Няма нищо, което да я свързва с престъплението. Тя също си има алиби.
— Но револверът беше открит при Ийлинг? Няма как госпожа Хавъринг да го е оставила там.
— Да, това е било работа на Роджър Хавъринг, но точно тук е грешката им. Това ме насочи по правилния път. Човек, който извършва убийство с револвер, взет от мястото на престъплението, ще го захвърли веднага, а няма да го носи със себе си до Лондон. Не, мотивът е ясен, престъпниците са искали да отклонят вниманието на полицията от Дарбишър. Желаели са да отвлекат вниманието на полицията от района на „Хънтърс Лодж“ колкото се може по-скоро. Разбира се, револверът, открит при Ийлинг, не е този, с който е бил застрелян Пейс. Роджър Хавъринг е произвел един изстрел, донесъл го е в Лондон, отишъл е направо в своя клуб, за да си осигури алиби, а след това бързо се е придвижил до Ийлинг с железницата, свързваща Лондон с предградията. Отнело му е само двайсетина минути. Оставил е пакета там, където е бил открит по-късно, и се е върнал обратно в града. Това очарователно създание, съпругата му, след вечеря застрелва господин Пейс съвсем спокойно. Спомняш си, че той е бил прострелян откъм гърба, нали? Друго много важно нещо! Презарежда револвера и го оставя обратно на мястото му. Тогава започва да разиграва своята отчаяна малка комедия.