— Куфар с обикновена ключалка ли?
— Не, господин Шоу настоял фирмата „Хъбс“ да постави специална ключалка. Както вече казах, Филип прибрал пакета на дъното на куфара си. Кражбата е станала само няколко часа преди пристигането в Ню Йорк. Корабът е бил щателно претърсен, но без резултат. Облигациите са изчезнали буквално като дим.
Поаро направи гримаса.
— Но не са изчезнали напълно, тъй като чух, че са били продадени на малки части половин час след като корабът е акостирал в пристанището. Е, без съмнение, че следващото нещо, което трябва да сторя, е да се срещна с господин Риджуей.
— Тъкмо исках да ви поканя да обядваме в Чешър Чийз. Филип ще бъде там. Имам среща с него, но той още не знае, че ще се консултирам с вас по неговия въпрос.
С готовност приехме поканата и отидохме дотам с такси.
Филип Риджуей беше дошъл преди нас и се изненада, като видя годеницата си да пристига със съвсем непознати мъже. Той бе хубав, млад, висок мъж, с леко прошарени на слепоочията коси. Госпожица Фаркуър се приближи и сложи ръката си върху неговата.
— Трябва да ми простиш, Филип, че действах, без да те попитам — извини се тя. — Нека представя мосьо Еркюл Поаро, за когото често си чувал, и неговия приятел капитан Хейстингс.
Риджуей изглеждаше много изненадан.
— Разбира се, че съм слушал за вас, мосьо Поаро — каза той, докато се здрависваше, — но нямах представа, че Есме има намерение да се съветва с вас във връзка с моята… с нашата грижа…
— Страхувах се, че няма да ми разрешиш — обади се тя.
— Погрижила си се всичко да е в абсолютна тайна — забеляза той с усмивка. — Надявам се мосьо Поаро да хвърли малко светлина върху тази удивителна мистерия, защото, признавам честно, почти съм обезумял от тревога и притеснение.
Лицето му наистина имаше изпит и измъчен вид и съвсем красноречиво говореше за вътрешното напрежение.
— Добре, добре — успокои го Поаро. — Нека обядваме и докато се храним, ще обединим умовете си, за да видим какво може да се направи. Искам да чуя историята от господин Риджуей.
Докато се справяхме с превъзходния бифтек и пудинга от бъбреци, Филип Риджуей описа обстоятелствата около изчезването на облигациите. Разказът му отговаряше до най-малки подробности на този на госпожица Фаркуър. Когато той свърши, Поаро запита:
— Какво точно ви накара да откриете, че облигациите са били откраднати, господин Риджуей?
Той се засмя горчиво:
— Беше повече от ясно, мосьо Поаро. Нямаше как да не го видя. Куфарът ми беше наполовина измъкнат изпод леглото и всичко беше разхвърляно, а там, където се бяха опитвали да разбият ключалката, той беше издраскан и срязан.
— Но аз разбрах, че е бил отворен с ключ?
— Точно така. Опитали са се да разбият ключалката, но не са успели. И накрая някак си трябва да са я отключили.
— Любопитно — забеляза Поаро, а очите му заблестяха с така добре познатата ми зелена светлина. — Много любопитно! Губят толкова време да изкъртят ключалката и изведнъж, sapristi54, откриват, че през цялото време са имали ключ, защото „Хъбс“ прави ключалките в един-единствен екземпляр.
— Тъкмо затова е невъзможно те да са имали ключ. Нито за миг не съм се разделял с него.
— Сигурен ли сте?
— Мога да се закълна, а освен това, ако имаха ключа или негов дубликат, защо ще губят толкова време да разбиват една явно неразбиваема ключалка?
— Е! Точно това се питаме и ние! Осмелявам се да предскажа, че решението, ако изобщо го открием, има връзка с този странен факт. Ще ви помоля да не ми се сърдите, ако ви задам още един въпрос: Напълно ли сте сигурен, че не сте оставили куфара отворен?
Филип Риджуей само го изгледа, приятелят ми заръкомаха извинително:
— Такива неща могат да се случат, уверявам ви! Е, добре, облигациите са откраднати от куфара. Какво е направил крадецът с тях? Как е успял да ги пренесе на брега?
— О! — извика Риджуей. — Тъкмо това се питам. Как? Беше съобщено на митническите власти и всяко живо същество, което напусна кораба, беше най-щателно претърсено.