— Облигациите, доколкото разбирам, са представлявали обемист пакет, нали?
— Точно така. Едва ли са били укрити на кораба, защото половин час след пристигането на „Олимпия“ вече са ги продавали, много преди да изпратя каблограмите с номерата. Един от търговците се кълне, че е купил няколко дори преди влизането на „Олимпия“ в пристанището. Но човек не може да изпрати облигации по радиото.
— По радиото не, но някакъв влекач не мина ли покрай кораба?
— Само на охраната, и то след като бе вдигната тревога и всички бяха нащрек. Аз самият наблюдавах да не ги предадат на някого по този начин. Боже мой, мосьо Поаро, тази история ще ме подлуди! Хората започнаха да говорят, че аз съм ги откраднал.
— Но вас също ви претърсиха на брега, нали? — попита детективът.
— Да.
Младият мъж го погледна учудено, без да разбира.
— Виждам, че не схванахте смисъла на думите ми — усмихна се Поаро многозначително. — Сега бих искал да направя някои справки в банката.
Риджуей извади една картичка и надраска няколко думи.
— Покажете това и чичо ми ще ви приеме веднага.
Поаро му благодари, кимна за довиждане на госпожица Фаркуър и двамата се отправихме по Треднийдл Стрийт към управлението на Лондонската и Шотландската банки. Щом подадохме картичката на Риджуей, бяхме поведени през лабиринт от гишета и бюра, заобиколихме чиновници, които изплащаха суми, и чиновници, които получаваха суми, и нагоре по стълбите на първия етаж в малък кабинет ни приеха генералните директори. Двама сериозни джентълмени, чиито коси бяха побелели в служба на банката. Господин Вевъсуър имаше къса бяла брадичка, господин Шоу беше гладко избръснат.
— Доколкото разбирам, вие сте частен детектив — започна Вевъсуър.
— Така, така. Ние, разбира се, сме предали нашия случай в ръцете на Скотланд Ярд. Инспектор Макнийл се занимава с него. Много способен човек според мен.
— Убеден съм — отвърна любезно Поаро. — Ще разрешите ли да ви задам няколко въпроса в интерес на вашия племенник? Става дума за ключалката. Кой я поръча на „Хъбс“?
— Аз лично я поръчах — обади се Шоу. — Не бих се доверил на никого от чиновниците. А що се отнася до ключовете, единият беше у Риджуей, другите два се пазеха у мен и у моя колега.
— Нито един чиновник ли не е имал достъп до тях?
Шоу отправи въпросителен поглед към Вевъсуър.
— Смятам, че не греша, ако кажа, че останаха в касата, където ги прибрахме на двайсет и трети — отговори Вевъсуър. — Моят колега за нещастие се разболя преди две седмици, всъщност в самия ден, в който Филип отпътува. Току-що е оздравял.
— Острият бронхит не е шега за човек на моите години — каза унило Шоу. — Но се опасявам, че господин Вевъсуър се е измъчил от усилената работа, която му се е струпала вследствие на заболяването ми и особено след неочакваната тревога.
Поаро зададе още няколко въпроса. Разбрах, че той се старае да отгатне до каква степен са близки чичото и племенникът. Отговорите на Вевъсуър бяха кратки и точни. Племенникът му бил чиновник, на който банката имала доверие, не е имал дългове или парични затруднения, за които да му е известно. Бил е натоварван с подобни задачи и преди. Накрая двамата мъже любезно ни кимнаха за сбогом.
— Разочарован съм — заяви Поаро, когато излязохме на улицата.
— Надявахте се да откриете нещо повече ли? Те са такива отегчителни старци.
— Разочарован съм не от тяхната досадност, mon ami. Не съм и очаквал да открия в един банков директор енергичен финансист с орлов поглед, както се изразяват в любимата ви художествена литература. Не, разочарован съм от случая — твърде лесен е!
— Лесен ли?
— Да, не намирате ли, че е детински прост?
— Знаете кой е откраднал облигациите?
— Да.
— Но тогава… ние трябва… защо…
— Недейте да се изненадвате и да се тревожите, Хейстингс. Засега няма да предприемем нищо.
— Но защо? Какво чакате?
— „Олимпия“. По разписание корабът трябва да се върне от Ню Йорк във вторник.
— Но щом знаете кой е откраднал облигациите, защо чакате? Може да избяга.
— На някой остров в Тихия океан, откъдето не могат да го екстрадират? Не, mon ami, животът там ще му се стори твърде непривлекателен. Колкото за причината за чакането, eh bien, за интелигентността на Еркюл Поаро случаят е съвършено ясен, но ще бъде от полза за другите, не така надарени от добрия господ, като инспектор Макнийл например, да продължат разследването, за да установят фактите. Човек трябва да е внимателен с по-малко надарените от себе си.