— Защо?
— Защото ако Риджуей само отвори пакета и разбере, че е фалшив, подозрението веднага пада на тези в Лондон. Не, човекът в съседната кабина на същия кораб свършва своята работа. Създава впечатление, че разбива ключалката така демонстративно, че веднага да привлече вниманието върху кражбата, отключва куфара с дубликат на ключа, хвърля пакета през борда и чака, докато и последният човек напусне кораба. Естествено носи очила, за да скрие очите си, и е инвалид, тъй като не му се иска да рискува да срещне Риджуей. Слиза в Ню Йорк и се връща с първия кораб.
— Но кой е той?
— Мъжът, който има дубликат на ключа, който е поръчал да се направи ключалката, който не е бил сериозно болен от бронхит в къщата си в провинцията… enfin57 — скучният старец господин Шоу! Престъпници съществуват понякога и между високопоставените хора, приятелю. Ето че пристигнахме. Мадмоазел, успях! Ще разрешите ли?
И сияещ, Поаро разцелува учуденото момиче.
Загадката на египетската гробница
Винаги съм смятал, че от многото приключения, които сме преживели с Поаро, едно от най-вълнуващите и драматичните беше разследването на странната серия от смъртни случаи, които последваха разкриването на гробницата на фараона Менхер-Ра.
Ентусиазирани от откриването на гробницата на Тутанкамон от лорд Карнарвън, сър Джон Уилърд и господин Блайбнър от Ню Йорк по време на разкопките си около пирамидите на Гиза недалеч от Кайро попаднаха неочаквано на няколко погребални помещения. Откритието им предизвика голям интерес. Оказа се, че това е гробницата на Менхер-Ра, един от онези мрачни фараони на осмата династия, управлявала по времето, когато древното царство започва да запада. Данните за този период бяха оскъдни и вестниците публикуваха подробни информации за откритието.
Скоро след това вниманието на обществото беше завладяно от ново събитие. Сър Джон Уилърд внезапно почина от сърдечен удар.
Повечето вестници не пропуснаха възможността веднага да припомнят всички слухове за проблемите, съпътстващи някои от намерените египетски съкровища. Историята за нещастието, което носи мумията в сбирката на Британския музей, веднага беше припомнена и въпреки мълчаливото несъгласие на музея се радваше на обичайния си успех.
Две седмици по-късно господин Блайбнър почина от остро отравяне на кръвта, а няколко дена след това негов племенник се застреля в Ню Йорк. „Ловът на Менхер-Ра“ стана тема на деня, а магическата сила на древния Египет бе издигната в култ.
По това време Поаро получи кратко писмо от лейди Уилърд, вдовицата на починалия археолог, в което тя го молеше да я посети в дома й на Кенсингтън Скуеър. Аз го придружих.
Лейди Уилърд бе висока, слаба жена, в пълен траур. Изпитото й лице красноречиво говореше за наскоро постигналото я нещастие.
— Много мило от ваша страна, че се отзовахте така бързо, мосьо Поаро.
— На вашите услуги, лейди Уилърд. Искате да се посъветвате с мен?
— Зная, че сте детектив, но се обръщам към вас не само като към детектив. Вие сте човек с оригинални възгледи, имате опит и въображение и познавате света. Кажете ми, мосьо Поаро, какво мислите за свръхестественото?
Преди да отговори, детективът за миг се поколеба. Като че размисляше. Накрая каза:
— Нека не се разбираме погрешно, лейди Уилърд. Не ме питате изобщо. Във въпроса ви има лична заинтересованост, нали? Намеквате за смъртта на покойния ви съпруг.