— Претърсете я! — изкрещя другата. — Ще откриете, че е така, както казвам.
— Ти си лъжкиня… чуваш ли? — извика камериерката и се нахвърли върху нея. — Не стига, че си ги свила, ами искаш и да ме натопиш! И как ще стане тая работа. Бях в стаята само за около три минути, преди лейди да дойде, а ти си седеше тука през цялото време, както винаги. Като котка, дебнеща мишка.
Инспекторът хвърли кос поглед, очаквайки обяснение от Селестин.
— Това вярно ли е? Въобще ли не сте напускали стаята?
— Всъщност не може да се каже, че съм излизала извън стаята — неохотно отговори Селестин. — Но отидох два пъти в стаята си през тази врата. Първия път, за да си взема една макара, а втория — за ножиците ми. Сигурно тогава го е направила.
— Не си отсъствала и минутка! — продължи да я напада яростно камериерката. — Само отскочи дотам и веднага се появи отново. Ще бъда доволна, ако полицията ме претърси. Нямам от какво да се страхувам.
В същия момент се почука на вратата. Инспекторът се запъти към нея. Лицето му засия, когато видя кой е.
— О! Каква приятна изненада! Повиках една от своите агентки и тя тъкмо пристигна. Предполагам, нямате нищо против да отидете с нея в съседната стая.
Той погледна камериерката, а тя пристъпи прага, като тръсна глава. Агентката веднага я последва.
Французойката седеше на един стол и ридаеше. Поаро оглеждаше стаята. Успях да направя скица на мебелите и разположението им.
1. Гардероб
2. Тоалетна масичка
3. Скрин с чекмеджета
4. Тоалетна масичка
5. Легло
6. Скрин с чекмеджета
7. Коридор
8. Стая на прислужницата
9. Легло
— Накъде води тази врата? — осведоми се той кимвайки към вратата до прозореца.
— Предполагам, към съседния апартамент — отвърна инспекторът. — Така или иначе, тя е залостена от тази страна.
Поаро прекоси стаята до нея, пробва я, след това вдигна резето и отново я опита.
— А също и от другата страна — отбеляза той. — Изглежда, трябва да я забравим.
Отиде до прозорците и пробва как се отваря всеки един от тях.
— Отново нищо. Дори няма балкони.
— Дори и да имаше — каза нетърпеливо инспекторът, — не виждам с какво можеше да ни помогне, след като прислужницата не е напускала стаята.
— Evidemment — промърмори Поаро, все още замислен. — Ако мадмоазел е права, че не е напускала стаята…
Прекъсна го повторното появяване на камериерката заедно с полицейската служителка.
— Нищо — каза лаконично тя.
— Нали ви казах, чиста съм! — заяви уверено камериерката. — А онази френска пачавра трябва да се засрами. Да опетни честно момиче като мен!
— Добре, добре, моето момиче, всичко е наред — успокои я инспекторът, отваряйки й вратата. — Никой не те подозира. Сега върви и продължи да си вършиш работата.
Камериерката си тръгна неохотно.
— Ще претърсите ли и нея? — попита тя, сочейки към Селестин.
— Да, да! — Той затвори вратата след нея и завъртя ключа.
Селестин придружи на свой ред служителката в малката стая. След няколко минути се върнаха. Нищо не беше открито и у нея.
Инспекторът стана сериозен.
— Страхувам се, че ще трябва да дойдете с мен, госпожице. — Сетне се обърна към госпожа Опълсън и рече: — Съжалявам, мадам, но всички доказателства сочат към прислужничката ви. Ако перлите не са в нея, значи са скрити някъде в стаята.
Селестин извика пронизително и се притисна към ръката на Поаро. Той се наведе и прошепна нещо на ухото на момичето. То вдигна глава и го погледна несигурно.
— Si, si, mon enfant61… Уверявам те, че е най-добре да не се съпротивляваш. — След това се обърна към инспектора: — Ще позволите ли, мосю? Един малък експеримент, само за мое удовлетворение.
— Зависи какъв — отговори с нежелание полицейският служител.
Детективът отново се обърна към Селестин:
— Ти ни каза, че си отишла до стаята си, за да вземеш една макара. Къде точно се намираше тя?
— Върху скрина с чекмеджетата, мосю.
— А ножиците?
— Те също.
— Ще те притесни ли, ако ни възпроизведеш отново тези две действия? Седяла си тук и както ни каза, си вършела работата си, така ли?
Селестин седна и тогава по знак на Поаро се изправи, отиде до съседната стая, взе някакъв предмет от скрина и се върна.