— Какво!
— Напълно. Важната работа, тази на мозъка (ех, това славно сиво вещество!), е свършена. Отивам да търся потвърждение. И ще го открия! Невъзможно е да бъде измамен Еркюл Поаро!
— Ще станеш за смях в близките дни — заплаших го аз, раздразнен от неговата суета.
— Моля те, не бъди злобен, mon ami. Ще ти бъда много благодарен, ако ми направиш една услуга заради нашето приятелство.
— Разбира се — казах с голямо желание аз, доста засрамен от лошите си мисли. — И каква е тя?
— Ръкавът на палтото ми, което свалих, би ли го изчеткал? Виждаш ли, малко пудра е полепнала по него. Без съмнение си забелязал, когато прокарах пръст по шкафчето на тоалетната масичка?
— Не, не забелязах.
— Трябва да наблюдаваш действията ми, приятелю. По този начин събрах малко прах върху пръста си и тъй като бях превъзбуден, се избърсах в ръкава си. Действие, без каквато и да е причина, което дълбоко осъждам като несъответстващо на всички мои принципи.
— Но какъв беше този прах? — попитах аз, защото принципите на Поаро не ми бяха интересни в момента.
— Не е отровата на Борджиите — отговори той. — Виждам, че въображението ти започва да се развихря. Бих могъл да кажа, че е френски тебешир.
— Френски тебешир!
— Да, мебелистите го използват, за да могат чекмеджетата да се движат гладко.
Аз се засмях.
— Ах, ти, стари разбойнико! Мислех, че работиш по нещо вълнуващо.
— Au revoir, приятелю. Аз отлитам!
Вратата се затвори след него. С усмивка на уста вдигнах палтото и протегнах ръка, за да взема четката за дрехи.
На следващата сутрин все още не бях получил никаква вест от Поаро. Излязох да се поразходя и срещнах стари приятели. Обядвах с тях в техния хотел. Следобед отидохме на кратка разходка. Спукана гума ни забави и беше след осем часа, когато се върнах в „Гранд Метрополитън“.
Първият, когото видях, беше Поаро. Изглеждаше още по-дребен от обикновено. Ядеше сандвич в компанията на Опълсънови. Сияеше и сякаш се разтапяше от доволство.
— Mon ami, Хейстингс! — извика той и скочи да ме посрещне. — Прегърни ме, приятелю. Стана чудо!
За щастие това за прегръдката беше фигуративно… но човек никога не може да бъде сигурен с Поаро.
— Да не искаш да кажеш… — започнах аз.
— Просто прекрасно! — обади се госпожа Опълсън, а устните й се разтегнаха в усмивка. — Не ти ли казах, Ед, че ако той не успее да ми върне перлите, никой друг не би могъл?
— Да, скъпа моя, каза ми. И беше права.
Хвърлих безпомощен поглед към Поаро и той ми отвърна:
— Моят приятел Хейстингс е, както се изразявате вие англичаните, заблудената овца. Настани се удобно и ще ти разкажа цялата случка, която завърши толкова щастливо.
— Завърши?
— Но да. Те са арестувани.
— Но кой е арестуван?
— Камериерката и камериерът, parbleu! Не си допускал, нали? Дори и с намека за френския тебешир?
— Ти каза, че мебелистите го използват.
— В действителност да, за да се плъзгат леко чекмеджетата. Някой е искал чекмеджето да се плъзга навътре и навън безшумно. Кой може да е бил? Очевидно само камериерката. Планът е бил толкова хитър, че не се разбира от пръв поглед, дори и от този на Еркюл Поаро! Добре, слушай как е била извършена кражбата. Камериерът е бил в празната съседна стая и е чакал, френската прислужница напуска стаята. Бърза като светкавица, камериерката се хвърля да отвори чекмеджето, изважда кутията за бижута и като вдига резето, я подава през вратата. Съвсем спокойно камериерът я отваря с дубликат, с който сам се е снабдил, изважда огърлицата и изчаква подходящо време. Селестин отново напуска стаята и… шшшт!… кутията е подадена мълниеносно и поставена обратно в шкафа. Мадам пристига, кражбата е разкрита. Камериерката изисква да бъде претърсена и основателно негодуваща, напуска стаята ни лук яла, ни лук мирисала. Фалшивата огърлица, с която са се подсигурили, е била скрита в леглото на французойката сутринта от камериерката. Страхотен удар, а!
— Но тогава за какво отиде в Лондон?
— Спомняш ли си картичката?
— Разбира се. Обърка ме и все още продължава да ме обърква. Мислех…
Поколебах се леко, поглеждайки господин Опълсън. Поаро се засмя от сърце.
— Une blague63. Заради камериера. Картичката беше една от тези със специално приготвена повърхност за отпечатъци от пръсти. Отидох веднага в Скотланд Ярд, попитах за нашия стар приятел инспектор Джап и му изложих фактите. Както и подозирах, отпечатъците доказаха, че онези двамата са добре познати крадци на бижута, които били издирвани от доста време насам. Джап дойде с мен, крадците бяха арестувани и огърлицата беше открита в камериера. Умна двойка, но се провалиха в метода си. Не съм ли ти казвал, Хейстингс, най-малко трийсет и шест пъти, че без метод…