— Кутията с шоколадовите бонбони — прошепнах тихо.
— Pardon, mon ami?
Вгледах се в невинното лице на Поаро, когато той се приведе напред, задавайки въпроса си, и нещо ме жегна в сърцето. Често съм страдал от саркастичните забележки на приятеля си, но аз също, макар да не притежавах най-проницателния ум в Европа, можех да си позволя да бъда великодушен!
— Нищо — отговорих и си запалих лулата, като се усмихнах вътрешно.