— Хелър отвърна:
— Бейб Корлеоне.
— О, това сигурно ще обърне Ай Джи Барбън Фармацевтикъл с главата надолу. Мисис Корлеоне е смърт за наркотиците. Но ние можем да направим от фирмата нещо напълно законно. Да живее Бейб Корлеоне? Какво ще кажеш за тая клиентка, Младши?
— Че мога да те прасна по тъпата кратуна! — отвърна Хелър.
Бери опипа черепа си.
— Ти вече го направи.
Двамата внезапно избухнаха в смях. Бери с неговото „Хе, хе, хе“!
Точно в този момент влязоха Изи и Туоуи.
Изи не можа да повярва на очите си.
— Ей, какво означава това?
— Бери знае къде са погребани всичките скелети — отвърна Хелър. — Мисля, че току-що наехме фирмата „Суиндъл и Крауч“.
— Чакай, чакай! — извика Бери. — Към завещанието има допълнение.
Хелър го погледна подозрително.
Бери каза:
— Голяма част от начинанията на Роксентър са останали недовършени. Но с две от тях искам правото сам да приключа: едното е мис Агнес — известна на обществеността като д-р Морлей, психиатър. Другата е мис Пийс.
Хелър сви рамене.
— Мисля, че за това няма проблем.
— Даже, ако ги заведа да видят Къщата на змиите в зоологическата градина на Бронкс? — попита Бери.
Туоуи заговори:
— Зоологическите градини са много поучителни. На мен ми звучи приемливо.
Бери каза:
— Е, добре. Белите мишки са толкова скъпи напоследък! Така че с това можем да приключим. Фирмата ми и аз оставаме.
Бери се приближи до отвореното куфарче и измъкна цял топ документи под зоркото наблюдение на Хелър.
— Защо така покорно подписа документите? — попита той Хелър.
Изи се беше навел наблизо.
— Мистър Джет така или иначе притежава всички компании. Аз просто не слагах името му на нито един от тях заради теб.
Бери изхвърли двата документа за отказ от правата в кошчето за боклук.
— Ако си имал намерение брат ти да притежава всичко, е необходимо нещо съвсем друго. Но това само щеше да обърка формалностите по доказване валидността на завещанието. Забрави го. — Той взе документа за прехвърляне на 49 процента от нефтените запаси на името на Роксентър и го изхвърли в кошчето. — Това само ще увеличи таксата за наследство. Защо да се прехвърля, щом то се връща право пак при теб? — Той намери документа, който даваше на Роксентър 49 процента от 180-те милиарда, които се печелеха от правата върху продажбите. Изхвърли го в кошчето. Само допълнителна такса по наследяването, която е по-добре да предотвратим. А колкото до всички тия пари, които съсипват американската банкова система, ти сега притежаваш всички банки, както и всички пари, така че икономиката няма да пострада. А пък колкото до този патентен трансфер, и него го забрави. Просто продължавай да си ги притежаваш и ги дръж настрана от дело за доказване валидността на завещанието. Тръстовият фонд вече е твой, така че няма страшно. Най-важното нещо тук е завещанието. А то не е наред.
Всички се вторачиха в него.
Бери погледна към вратата.
— Завещанията рядко са подписани от нотариус. Трябват и свидетели, а при това липсват двама. Видях двамата войника ей там да влизат точно когато Роксентър довършваше подписа си. Така ли е, момчета?
Двама от мъжете, които бяха довели Изи и Туоуи, кимнаха. Пристъпиха напред. Бери им подаде един химикал.
— Така че ако вие, приятелчета, просто драснете подписчетата си на този документ, всичко ще е законно.
Двамата войника го подписаха.
— Е, сега всичко е напълно законно — каза Бери. — И с това приключихме.
— Не, не сме! — извика Хелър. — Ами по въпроса за войната?
— О, щом искаш да се занимаваш с подробности — отвърна Бери. Той даде знак на близкостоящия офицер да опразни стаята. Когато това стана, той отиде до червения телефон на бюрото и вдигна слушалката. Свързаха го с президента на Съединените щати.
— Господин президент? Тук е Бери от „Суиндъл и Крауч“… Не, няма да се наложи да тичате до Филаделфия за конференцията на „Суилърбергер“ тази вечер. Ще наредя да я отложат… Ами, да, господин президент, наложи се малка промяна на плановете. Моля отменете спешната мобилизация… Да, а също така кажете на Конгреса, че не е необходимо да обявяват война. Вече получихме всичкия петрол на Мейзабонго, а рафинериите ще заработят отново до няколко дни, разбирам… Е, може би в Мейзабонго са разстроени, господин президент. Накарайте Конгреса да им гласува няколко милиарда като чуждестранна помощ… Ще го направите? Това е добре, господин президент… О, съжалявам, сър. Но не мога да предам поздравите ви на Делбърт Джон Роксентър старши… Ами да, сър. На него наистина му се случи нещо. Падна в плувния басейн и се удави… О, да, всичко е под контрол, господин президент. Двамата му сина са тук, при, мен, те са пълнолетни и Роксентър им е завещал всичко. Останалото е въпрос на процедура… Да, в момента следвам заповедите им, сър… Да, ще им предам поздравите ви… Не, няма да забравят за даренията за кампанията по вашето преизбиране… Ами, това е добре, господин президент… Благодаря, сър. Обаче, сър, ще имате ли нещо против вече да затворя? Трябва да телефонирам на Вътрешния отдел за държавните приходи, за да им кажа веднага да отменят таксите по наследяването… Сигурен съм, че така ще направите, сър. Дочуване.