— Подготвят взвода за екзекуции — каза Флик на Кън. — Вероятно първо ще те изнасилят. А после идва и наш ред. Имам време само колкото да се пре-пре-поправя, за да мога да посрещна смъртта си с мисълта за Хайти Хелър.
Кън го фрасна.
Един елегантен млад офицер, последван от отряда си, се приближи до колата. Той изглеждаше малко по-различен от другите наоколо. Отрядът му получи заповед да спре и го направи много прецизно. Офицерът се наведе през прозореца.
Аз съм капитан Снелц. — Поради случайна промяна в часовете на дежурствата, това беше същият човек, който беше много близък приятел на Хелър и графиня Крек. — Вашето име Мадисън ли е?
Флик се сви назад и Мадисън трябваше да посяга напред, за да вземе личната си пластинка, която току-що бяха използвали в отвора. Снелц я погледна. След това натисна копчетата на гърба й.
— Гледай ти, гледай ти — каза той. — Неограничен разплащателен статус? Ами, по една чиста случайност столовата е по пътя и предполагам, че няма да имате нищо против да почерпите по едно питие мен и отряда, преди да продължим. Аз съм ескортът ви.
Мадисън излезе. Лъхна го горещ пустинен вятър. Той се вгледа в огромната черна крепост, след което усети, че го бутат напред.
— Чакайте малко — каза той. — Дошъл съм, за да се видя с главния помощник на Ломбар Хист, а не да посетя войскови преглед. Кое е това място?
Снелц отвърна:
— Трябва да сте нов в Апарата, за да не знаете, че това е Спитеос. Откъде сте?
— Земята — отвърна Мадисън.
— Земята? — възкликна Снелц. — Искате да кажете Блито-3?
— Така я наричат тук. Правилното й име е Земя.
— Хммм — каза Снелц.
Стигнаха до столовата и Снелц поръча Тап за всички. След като проми пустинния пясък в гърлото си, той каза:
— Случайно на Земята да сте попадали на един офицер на име Джетеро Хелър?
— О, да — отвърна Мадисън. — Той е един от най-добрите ми приятели.
— Хммм — каза Снелц. — Как е той?
— О, чудесно, чудесно — отвърна Мадисън.
— Той не се върна с вас на Волтар, нали? — попита Снелц.
— Не, страхувам се, че нямах това удоволствие — отвърна Мадисън.
— Значи познавате дамата му — каза Снелц.
— О, да — рече Мадисън, — тя е чудесна жена.
— Как изглежда тя? — попита Снелц. — Само, за да съм сигурен, че говорим за един и същи човек.
— О, превъзходно, превъзходно — отвърна Мадисън.
— Много красива.
— Но честно да ви призная — каза Снелц, — не ви ли се стори, че тя е малко ниска за него? Искам да кажа момиче, което е само пет фута и два инча, когато — Хелър е шест фута и шест инча.
— О, винаги съм мислел, че дребният й ръст е една от най-очарователните й черти — отвърна Мадисън.
— Е, допийте си — каза Снелц, — след което ще ви заведа при главния помощник. — Снелц явно нямаше какво повече да си каже с Мадисън, което не беше странно, особено след като той разбра, че Мадисън лъже.
Мадисън плати питиетата, качиха се в един зипбус и скоро летяха през тунелите. Слязоха и тръгнаха към асансьора. Изкачиха се във високата кула, където беше главният чиновнически офис на Ломбар, Снелц бутна Мадисън вътре, след което разположи отряда си в коридора, за да го чакат.
Старият престъпник — главен помощник се намръщи на Мадисън:
— Зная, че имате генерално пълномощно. Вероятно си мислите, че щом сте се видели с мен, ще можете да се видите и с шефа…
— Не — прекъсна го Мадисън. — Всъщност аз исках да се видя с вас. Зная много добре, че главните помощници са всъщност тези, които ръководят нещата.
— Ей, вие сте първият, който казва това! Какво мога да направя за вас?
— Две неща. Тъй като в действителност Апаратът е разузнавателна служба, мога да предполагам, че имате много информация за хората. Така че най-напред искам да знам дали имате данни за издатели и редактори.
— Изнудване имате предвид. Вярно е, че имаме информатори по домовете и офисите им, но това е слаба работа. Години наред се опитваме да научим нещо наистина ценно за тях, но всичко, до което се добираме, са само домашни клюки. Много досадно нещо. Няма да намерите никакви порочни склонности.
— Въпреки това — каза Мадисън — искам всичко за всеки издател и редактор, както и за цялото им обкръжение.