Старият главен помощник сви рамене, повика друг чиновник и поведе Мадисън към главния компютър с данните.
Чиновникът започна да борави с него и не след дълго разполагаха с потоци разпечатки, които излизаха от компютъра.
След известно време дойде главният помощник.
— Напомняте ми за Грис. Той се промъкна тук един ден и изхаби всичката хартия на тази машина.
— Важно е — каза му Мадисън.
— Това е боклук — прекъсна го главният помощник. Вдигна края на ролката и прочете с преправен глас: „Тази сутрин Лейди Митин обвини съпруга си, че е глупав досадник, след като той се оплака, че главотръсът му не е разтърсващ.“ Разбирам, че с това ще се опитате да изнудвате благородника Митин, издател на „Волтариански преглед“!
Изведнъж Мадисън попадна на доклади на информатори, портиери и тем подобни, които бяха отбелязали посещенията му при издателите предишния ден. Да, Апаратът имаше доста голяма мрежа. Е, и той самият можеше да ръководи подобна мрежа: щеше да съблюдава дали подходящите измислени отчети се вкарват в системата.
Хартията най-накрая се натрупа в прекалено голямо количество: ролките трябваше да бъдат премествани два пъти.
— Надявам се, че това е всичко — каза старият главен помощник.
— Не, не е — отвърна Мадисън Има ли някъде на Волтар или из цялата Конфедерация истински психиатър?
Главният помощник поклати глава.
— А психолог? — попита Мадисън.
Главният помощник отново поклати глава.
— А психоаналитик? — попита Мадисън. — Нали разбирате за какво говоря? Някой, който се занимава с душевните болести.
— Душевни болести? — попита главният помощник. — Какъв смешен термин. С душевните истории не са свързани никакви бацили или вируси… Чакайте малко. Току-що си спомних нещо. Как беше първата дума, която използвахте?
— Психиатър.
— Аха, да! Когато се върна от Блито-3, оня побъркан доктор Кроуб през цялото време бръщолевеше за лекуването на „душевни болести“. Отказа да се върне в лабораторията си, защото вече бил тази смешна дума, която казахте. Той е долу, на първия етаж под партера.
— Кроуб? Мога ли да се видя с него?
— О, заповядайте — отвърна главният помощник. И той бързо написа заповедта за местоназначението.
Глава шеста
Доктор Кроуб лежеше на една мръсна операционна маса и очевидно беше леко замаян.
Останалата част от отряда на Снелц беше останала навън, за да пази количката с разпечатките, но двама от войниците, заедно със Снелц влизаха в стаите пред Мадисън.
Снелц ръгна Кроуб два пъти с жилеца и той се загърчи, премигвайки.
Миризмата на стаята беше за Мадисън като удар с бухалка. Стара засъхнала кръв и загнили парчета плът украсяваха пода и мебелите. Мадисън се вгледа в мръсния лекар.
И изведнъж Мадисън го позна. Твърде дълъг нос, с твърде дълги крайници и странно безформен. Това беше същият човек, когото Смит беше изпратил в офиса му и когото той беше изпратил пък в Психиатричната клиника „Белевю“ в Ню Йорк! Късметът му работеше!
— Ставай — нареди му Снелц. — Ще те предадем на този човек.
— Няма да тръгна — отвърна Кроуб. — Зает съм.
Като гледаше Кроуб в очите, у Мадисън се появи силно подозрение.
Някакъв изкривен асистент лекичко надникваше вътре. Мадисън го попита:
— С какво е толкова зает докторът?
Асистентът поклати глава:
— Вече не се правят никакви изроди: шефът се интересува от други неща. Вероятно говори за шишенцата и съдинките си. Работи върху тях от около седмица и точно вчера се просна на масата и сега е първият момент, в който помръдва оттогава.
— Покажете ми — каза Мадисън с внезапна искрица надежда.
Асистентът го поведе много навътре сред лабиринта от стаи и спря, за да посочи една лабораторна скамейка.
Мадисън се усмихна почти екзалтирано. Това беше повече, отколкото въобще се беше надявал. Имаше купчина кални семена. Имаше съд, в който да се събират гъбичките. Имаше ги колбите и мускалчетата. Доктор Кроуб произвеждаше киселината, необходима за ЛСД, а от нея и самото ЛСД!
Да, имаше стъклен съд с вместимост един галон, пълен с кристалчета, а до него съдове от по три галона, пълни с течност!
Мадисън беше заподозрял, че става въпрос точно за това, веднага, щом беше погледнал очите на Кроуб отблизо. Много психиатри и психолози увеличаваха доходите си като произвеждаха ЛСД в кухните си, след което го разпространяваха. А Кроуб беше произвел в такива огромни количества, че имаше достатъчно, за да събори един милиард човека: трябваше една сто хилядна част от микрограма, за да се постигне пълно летене.