Отиде да види и Тийни и докато тя го зяпаше с широко отворени очи, й даде определени инструкции. Тя беше окуражена, че всичко в крайна сметка ще завърши със залавянето на Грис, и го послуша за всичко.
Мадисън откри Отдела за провокации към Апарата и ги изръси с няколко фалшиви, но на пръв поглед валидни лични пластинки.
Накара специалиста по електрониката да се захване на работа на горните етажи.
Даже успя да направи още един клип за Ломбар по „Вътрешен обзор“, за да го поддържа доволен. Този път със свой собствен екип, като използва случая, че имаше национален празник, Конфедерационния ден на задоволството, той направи предаване за това как Ломбар освещава ново гробище за загиналите във въстанието на Калабар. Мадисън обясни на стъписания менажер на „Вътрешен обзор“, че това е подходящо за такъв празник заради близките кадри на доволните усмивки на Ломбар, докато разглежда все още неизползваните надгробни плочи в един камион. На Ломбар обаче му се видя страхотно, когато Мадисън му обясни, че изгражда имиджа му със следното послание: „Не си играй с Хист, най-безпощадния и безмилостен човек в Конфедерацията.“
Когато изминаха десет дни и всичко вървеше добре, Мадисън пожела да се види с Тийни и трябваше да отлети от Джой сити за остров Рилакс. Флик съвсем тенденциозно беше оставил Кън у дома. Получиха пропуск, подпечатан от Тийни.
Понеже имаха малко повече опит този път, въобще не рискуваха да минат над върховете на планината и като летяха на малка височина, за малко да се блъснат отстрани в една пет хиляди футова смолисто черна скала, което доста изплаши Мадисън. Но когато се издигнаха високо над нея, те бяха възнаградени със смайващата красота на равнините и хълмовете.
Приземиха се пред един доста променен дворец. Очевидно новата целувка на Туу-Туу беше подействала като магия на Лорд Индау. Цялата обширна фасада беше почистена от мъха и блестеше с нова позлата, растителността около пътеките беше подрязана, а самите те бяха почистени, храстите — оформени, нито една съчка не загрозяваше терасата и дори камъните на настилката — здраво захванати с нов цимент, бяха престанали да се клатят. Персоналът, а вероятно някоя строителна компания, бяха направили чудеса с двореца.
Двама пазачи, които не помръдваха, облечени в блестящи сребърни униформи, стояха от двете страни на вратата. Управителят, но вече в съвсем подходящо облекло, излезе и се поклони на Мадисън.
— Нейно Височество е в третия музикален салон — каза той. — Последвайте ме, моля.
Понеже очакваше да види как на Тийни някой й свири нежна музика в синхрон с атмосферата и красотата на самото място, Мадисън малко се изненада, когато я намери гола до кръста, само по един син панталон с червени ивици отстрани и нищо друго. Държеше жилец в ръката си.
— Мадисън, — каза тя, без каквото и да било предисловие, — ти просто си нямаш представа колко са тъпи тия бибипци!
Мадисън въобще не разбираше за кого говори тя. Двамата бяха сами в залата. На всички стени имаше огледала, които размножаваха образите им, но макар и да изглеждаше, че в залата има по няколкостотин Мадисъновци и Тийнита, това не ги правеше по-малко единствени в този огромен и богато украсен салон.
— Гледай сега — каза Тийни и излая: — Хайк!
През една отдалечена врата влезе жена, облечена в благороднически дрехи. Със спокойни и грациозни стъпки и като се оглеждаше разсеяно около себе си, тя тръгна към един пиедестал, който беше вероятно нещо като сцена. В жената Мадисън разпозна една от камериерките на Тийни от Палас сити.
— Пуснете го! — извика Тийни.
През една друга врата почти мигновено в залата се втурна мъж в офицерска униформа. Той забеляза жената. Хукна към нея.
Разкъса дрехата й. Събори я на земята. Издърпа я на сцената. Като я притискаше с един крак, за да не може да избяга, той почти разкъса и собствените си дрехи. Скочи върху нея и тъкмо щеше да й разтвори краката, когато Тийни скочи към него с вик.
— Не, не, НЕ! — извика тя и го ръгна с жилеца по задника.
Това не го спря. Нито за миг. Тийни го сграбчи за косата и се опита да го издърпа назад.
Втурнаха се двама сержанти, които помогнаха на Тийни. Измъкнаха мъжа от камериерката, вдигнаха го от нея и го задържаха така.
— Мадисън, това е третият бибипан път, в който го прави грешно! Един след друг!
— Тийни, той може би не разбира какво трябва да направи.
— О, много добре разбира — изръмжа тя, като го ръгна с жилеца в корема. — От него се иска да се приближи до нея, да й се поклони, после да коленичи и да й целуне ръка, след което да я помоли да й прави компания за една разходка в парка. И СЛЕД всичко това би трябвало да й направи неприлично предложение. Но те знаят бибипски добре, че след предложението ги изпращаме обратно в бараките, та заради това използват уроците като възможност да ме забаламосат и да се доберат до нещичко, преди да успея да ги спра.