— Тийни, — каза Мадисън, като гледаше навития офицер, — не бих се осмелил да те съветвам, но някога хрумвало ли ти е, че ако наистина му позволиш да заведе някое момиче до спалнята и да го направят, АКО прави всичко останало както трябва, може и да се върне към стандартната процедура? Това се нарича „награда“ в зоопсихологията. Знам го, защото го учих в колежа.
— Нищо не си разбрал — каза Тийни. — Това им е проблемът. Държат се като глутница зверове! Петстотин бибипани благородника, бибипка му. Те са просто петстотин бибипани животни!
— Мисля, че дори бащите и дядовците им са били водени при кралицата с електрически нашийници — каза Мадисън. — Струва ми се, че може протоколът да изисква от тях да се държат по този начин.
Тийни се замисли. Изпрати да повикат управителя Спърт. Той пристигна тичайки, напълно преоблечен, след като вече бяха отключили шкафовете. Спря с подрънкване на всичките си служебни символи и направи дълбок поклон.
Тийни го издърпа встрани и двамата си заговориха тихичко.
Скоро тя се върна.
— За бога, Мадисън, ти си прав. Липсващото звено не е била зоопсихологията — на кой ли би му липсвала пък тя, а действащите Кралски разпоредби! Кралица Хора искала да я бият, разсъбличат и изнасилват!
Управителят Спърт скоро се върна с един чиновник в черни дрехи и трима лакея, които носеха една маса и разни други работи. Подредиха ги.
С тяхна помощ Тийни оформи документ, с който променяше предишните Кралски разпоредби. С изискан жест чиновникът й подаде Кралския печат на Флистен — инкрустиран смарагд с тегло два фунта — и Тийни подпечата и подписа документа.
— Няма никакъв смисъл да продължавам да ги обучавам, докато глашатаите не го разнесат из целия остров, за да стане законен. — Тя стана, една камериерка й наметна една пелерина и Мадисън я последва навън на терасата.
Тийни седна на една балюстрада и се вторачи в равнината пред себе си. Един лакей й подаде сребърен поднос, върху който имаше една дъвка, поклони се и се оттегли.
Тийни подъвка известно време и когато вече можеше да направи балонче, спука едно.
— Тая кралска работа е много коварна, Мадисън. Можеш да получиш каквото си искаш, стига да предприемаш подходящите законови действия. Но аз се уча.
— Това наистина е едно великолепно място — каза Мадисън. — Птичките пеят, а въздухът е като парфюм. Наистина напредват с оправянето на двореца и околностите му.
— О, хората от строителната компания слагат в ред контролните табла и машините. Два въздушни камиона правят ежедневни курсове. Имам проблеми със селата: продължават да организират празненства с танци, за да ме посрещат. Главната спирачка обаче е в Търговското градче: никога не са чували за някои от тези уреди за измъчване и трябва да даваме поръчка за ръчна изработка. Как вървят нещата с гласността?
— Искаш да кажеш връзките с обществеността. Мисля, че ще имам много работа през следващите две-три седмици.
Тийни въздъхна.
— Мисля, че ще трябва да се примиря с това. След колко време мислиш, че ще мога да пипна Грис в свои ръце?
— Два или три месеца — отвърна Мадисън.
Тя го погледна гневно.
— Ама ти наистина си бавен! Добре, не си дошъл тук, за да разглеждаш забележителност. Какво искаш този път?
— Исках само твоето разрешение да изпратя един екип с камери вътре, както и да получа няколко празни пропуска. Искам да направя един малък пътеводител.
Тя сви рамене. А после каза:
— Докато се занимавате с това, кажи на оператора си да направи няколко кадъра и с онзи зандан. Искам да има нещо, което да ти напомня, в случай че решиш да не си свършиш работата. Ако искаш го наречи зоопсихология. — И тя спука една балонче в лицето му, за да подсили думите си.
Глава осма
Една седмица по-късно Мадисън събра персонала си.
— Мисля, че вече сме напълно готови — започна той. — Искам само да ви кажа, че ако някой направи фал, ще бъде подложен на едно от две наказания, или пък и на двете. Той или тя ще бъде накаран да вземе доза ЛСД, а ако провинението е особено голямо, нарушителят ще бъде накаран да мине през психиатрично лечение. Разбрано?