Всички потрепериха. Трябва да е много лошо нещо, щом шефът, който е прословут убиец, изглежда толкова сериозен, докато говори за него. Разтрепераха се, пребледняха под новопридобития си тен и казаха, че са разбрали.
— Добре — завърши Мадисън. — Да задействаме машината!
Петте момичета от цирка се втурнаха, облечени като благородни дами.
Излетяха пет въздушни лимузини и се насочиха към пет различни светски мероприятия.
Пет фалшиви лични пластинки, на които пишеше, че те без никакво съмнение са благородни дами от далечни планети на Конфедерацията, им осигуриха вход в различни имения и бални зали.
Войната на връзките с обществеността беше вече в ход.
Всички бяха получили конкретни нареждания. Всички се бяха упражнявали дни наред. Трябваше да се омесват с гостите и при всяка възможност да отварят дума за чудесния нов лекар, дошъл от планета с много напреднала цивилизация, наречена Земя, който е измислил едно превъзходно нещо, наречено психиатрия. И няма да повярвате! В основата на всяко душевно разстройство бил сексът! Невероятно! Но лекувал стотици хора. Това било най-новото откритие, последна мода.
Ден след ден, на дузини, а после и стотици срещи по соарета, балове и домове кампанията по разнасяне на клюката вървя.
Двамата имитатори на офицери, но сега преоблечени в сериозни дрехи на учени, вървяха след момичетата от цирка, дълбокомислено и убедено потвърждаваха слуховете, а след това носеха на Мадисън обратната информация.
Мадисън наблюдаваше кампанията нервно, като имаше пред очите си очакващия го зандан.
Много малко хора даже на Земята си даваха сметка, че психиатрията и психологията са рожби на връзките с обществеността и нямат никакво друго съдържание.
Фройдовата теория, че всичко е секс, останала неприемана и пренебрегвана, докато той не се обвързал с една Нюйоркска рекламна агенция. Рекламните агенти започнали да налагат идеята и до ден-днешен сексът доминираше в цялата Земна рекламна дейност. Връзките на психоанализата с обществеността бяха толкова добри, че засенчваха факта, че една трета от пациентите извършваха самоубийство през първите три месеца от лечението. Освен това нямаше регистрирани случаи на излекувани.
Мадисън следваше общия начин на действие, прилаган много успешно от психиатрията. Даже разполагаше и с готово ЛСД, ключ към успеха на психиатрията, който й беше позволил да завербува не кой да е, а шефа на най-голямото списание в Америка, да го пристрасти и направи привърженик на каузата на психиатрията. Луус от списанието „Слайм“ беше станал по този начин първи защитник на психиатрията и ЛСД-то, както и неуморен противник на всяка друга технология, която с появяването си можеше да представлява заплаха за психиатрията.
Мадисън си каза една молитва, когато след десет дни беше обявено, че известният психиатър ще изнесе лекция пред много отбрано общество.
Беше приготвена една аудитория на 80-ия етаж. На покрива започнаха да пристигат лимузина след лимузина. Местата започнаха да се запълват. Мадисън започна да диша по-свободно, докато наблюдаваше залата през една дупчица.
Доктор Кроуб излезе на подиума и започна да говори за работата на Зигмунд Фройд в областта на секса. Под яката на работното му сако имаше скрит електрически нашийник, в случай че се отклонеше от предварително подготвената му реч. Речта беше добра. А и как иначе: беше взета директно от Фройд, защото за голямо свое задоволство Мадисън беше открил в стария офис на Солтан Грис пълните му преведени съчинения.
Кроуб продължаваше да говори. В ухото му имаше малко микрофонче, чрез което можеше да му се подскаже, ако забравеше някоя част от речта си. Въздухът се изпълни с то-та, аз-ове и цензори. След което Кроуб заговори за по-пикантната част: ако съпругите не били сексуално задоволявани от съпрузите си, можело да се образува потискане. Цензорът бил само тънко було в най-добрия случай и с малко предизвикателство ужасните лудости, които дремели под него, можели да избухнат и да направят какви ли не ужасии. Всеки имал потиснати неща. Това зависело изцяло от състоянието на сексуална задоволеност.
Лекцията беше посрещната с бурни аплодисменти. Но това не беше изненадващо. Повечето от присъстващите бяха съпруги на издатели и редактори.