След това доктор Кроуб каза, както беше инструктиран, че като специално показно ще направи психоаналитични интервюта с няколко човека същия следобед.
Събра пет.
Те бяха отведени в стая, обзаведена като болнична. Двамата актьори, сега преоблечени като медицински персонал, премериха пулса им, претеглиха ги и извършиха всички останали банални неща. Но освен това провериха гърлата им с медицински лъжички, на които имаше по една малка доза ЛСД.
Мадисън не смееше да диша. Лейди Артрит Стафи беше една от петте. Тя беше съпруга на издателя на най-големия вестник на Волтар „Дейли Спийкър“, където Мадисън беше отблъснат за първи път толкова брутално.
Мадисън не се виждаше, но пък той гледаше всичко на монитори и наблюдаваше как петте ги придружават до стаите за интервюта.
Лейди Артрит Стафи, която беше доста по-млада от съпруга си, беше въведена в първата стая, в която преди време бяха влезли Мадисън и Флик и бяха включили черния прозорец.
Жертвеният олтар беше покрит с кадифена покривка. Стаята изглеждаше като съвсем обикновена. Под изисканите напътствия на помощника от медицинския персонал и с помощта на една от престъпничките-проститутки, сега преоблечена като медицинска сестра, младата дама легна върху каменния блок.
Другите жени бяха отведени в други стаи, но с подобно оборудване.
Доктор Кроуб влезе в стаята на лейди Артрит Стафи. Нашийникът му беше с дистанционно управление. Той знаеше много добре какво ще се случи, ако не каже наизустените си думи.
— Сега се съсредоточете — каза доктор Кроуб. — Както си лежите, просто минете мислено през всички кавги, които сте имали със съпруга ви. По този начин ще проникнем през булото на подсъзнанието ви. Ако успеем да минем и покрай цензора, даже ще можем да разберем какво потискате. А по този начин ще премахнем всякаква латентна невроза или лудост. Ще се върна след малко.
Сестрата остана като се усмихваше окуражително.
Кроуб мина през всички останали стаи и направи същото.
Мадисън погледна часовника си. ЛСД-то щеше да започне истински да действа след около час.
Доктор Кроуб продължаваше да обикаля и да казва отново на всяка една от жените да мисли задълбочено за проблемите със съпруга си.
Часът измина.
Лейди Артрит Стафи каза на сестрата:
— От цялото това мислене малко ми се завива свят. Сърцето ми сякаш започва да бие по-бързо, когато се замисля за ужасните караници, които сме имали.
Това беше сигналът. Мадисън гледаше монитора съвсем отблизо, за да е сигурен, че субективната фаза при всяка от жените е достигната. Той посочи нещо на специалиста по електрониката до себе си и даде знак. Копчето бе натиснато.
При всяко летене, причинено от ЛСД, са важни две неща: първото е нагласата или състоянието на духа, в което се намира човек; второто е обстановката — къде се намира човек по време на летенето.
Лекцията и насоките към жените да мислят за караниците със съпрузите си бяха създали нагласата, а сега беше време да се пусне в ход и действието на обстановката.
Във всички столове се появи по един дявол!
Прозорецът се освети и дяволите хвърлиха една девица в огнената паст. На мястото на лейди Артрит сякаш имаше друго тяло и един дявол връхлетя върху него с нож в ръка.
ЛЕЙДИ АРТРИТ ИЗПИЩЯ!
Жената в съседната стая в подходящия момент беше нападната от глутница виещи зверове, които иначе тя гледаше през прозорец, зад който се простираше джунгла. Освирепели зъбари нападнаха третата жена, докато тя потъваше към дъното на едно поглъщащо я море. Изчислено идеално по време с действието на ЛСД-то, четвъртата жена я убиваха прилепи с ками в ноктите си, а пещерата, в която ставаше всичко това ехтеше от писъците им. В петата стая каютата в космическия кораб беше нападната от въздушни пирати от някаква ужасна планета, които разкъсваха едно уголемено тяло парченце по парченце.
Писъците на другите жени не бяха по-слаби от тези на лейди Артрит Стафи.
Постепенно илюзиите замряха и жените бяха оставени да полетят малко. При подобно начало пътешествията им трябва да са били доста странни, но те просто си лежаха, без да протестират, въртящи се във времето и пространството съвсем объркани и без какъвто и да било здрав разум, с който да се противопоставят на нереалността на всичко това.
Когато няколко часа по-късно действието на наркотика вече отмираше, Кроуб се върна при тях.