Това не беше единственият родословен въпрос, който беше изяснен. Джетеро беше накарал професор Стринджър да поправи родословното дърво на Бейб Корлеоне и да сложи в началото му принц Кавкалсия. Бейб се хвана на въдицата и щеше да бъде убедена и без големия албум с доказателства, който той беше направил за нея, и който проследяваше потомците на бегълците от Манко през Атлантис, до Кавказ и накрая до Аоста в Алпите, откъдето беше Бейб. А и освен това беше вярно, че тя имаше същата кръвна група, малко по-различна от обичайните групи на Земята, като тази на Крек, която беше от Манко. Джетеро беше дал на Бейб тиарата със символите на Манко, която беше направил в „Тифани“, и Бейб я беше носила навсякъде пред публика оттогава. Това беше една от причините, поради която в пресата постоянно я наричаха „Кралица Бейб“.
Но онова, което тревожеше графиня Крек бяха телевизионните камери и екипи. При цялото внимание, което получаваха, ако Ломбар Хист имаше и един агент на Земята, за него нямаше да бъде никак трудно да намери Джетеро. И през всички седмици след последното й пристигане в Ню Йорк, тя имаше все по-силното чувство, че ще им бъде нанесен удар и то силен.
— Е — каза Джетеро. — Мисля, че сега всичко последно е попълнено. Бейб ще говори пред Обединените нации другата седмица и ще ги накара да забранят ядрените бомби. През есенната си сесия парламентът отново ще обяви наркотиците за незаконни и ще свали печалбата от сцената. Ситуацията с горивото е решена и постепенно ще утихне. Атмосферата се пречиства, а съоръженията са стабилни. Доста работа беше, докато се почисти тази планета, но мисля, че напреднахме много.
— Не ми харесва — каза графиня Крек.
— Какво? Планетата е много хубава. Малко е тъпо заради измислените психиатрия и психология, но сега, когато интересите на Роксентър не са замесени, за да ги организира и финансира при поддържането на лошото състояние на хората, дори това може да се оправи някой ден.
— Нямах предвид, че не ми харесва планетата — каза графиня Крек. — Не ми харесва ситуацията. Ние сме съвсем открита мишена.
— Е, трябва да кажа — прекъсна я Хелър, — че ти си една много красива мишена. Ти не мислиш ли така, мистър Калико?
Графиня Крек тъкмо си пое дъх, за да му каже, че й се ще да има железните му нерви, когато Балмор, икономът, дойде на терасата.
— Сър, — каза той, — онзи специален телефон в кабинета ви звъни постоянно. Знам, че ми казахте да не го вдигам, но ми се струва, сър, че трябва да му се обърне внимание.
Глава втора
На видеотелефона беше Фахт бей. Изглеждаше много възбуден. Обаждаше се от турската база.
— Сър, — каза той, — мисля, че е по-добре да дойдете тук веднага.
— Какво има? — попита го Хелър. — Да не би състоянието на пациента на Прахд да се е влошило?
— Не, Прахд казва, че няма промяна. За друго става въпрос. Получих няколко вести от къщи и мисля, че е по-добре да дойдете веднага тук и сам да направите разпита.
Хелър погледна потното му лице. Императорът не беше мъртъв. Беше твърде рано, за да се е върнал от Волтар дори някой от най-бързите кораби. Очевидно Фахт бей не искаше да обсъжда въпроса по видеотелефона, защото другите членове на базата можеха да подслушват.
— Добре — каза Хелър. — Чакай ме.
Той се върна на терасата.
— Скъпа, — обърна се той към графиня Крек, — ще взема един „Боинг“ за Турция.
— Знаех си! — каза графиня Крек. — Нещо се е случило.
— Нищо не се е случило. Просто Фахт бей иска да отида там, за да ми каже нещо.
— Ще си събера багажа. Идвам с теб.
— За мен ще бъде удоволствие — отвърна Хелър.
Малко след изгрев-слънце Хелър, графиня Крек и мистър Калико слязоха в Афийон, Турция, от самолета на Въздушните сили и се качиха в чакащия ги „Даймлер-Бенц“.
След като остави графинята и котарака във вилата, Хелър скоро след това седна пред бюрото на Фахт бей в офиса му.
— Слава Богу, че дойде — каза Фахт бей. — Мисля, че ще имаме неприятности. — И той подаде на Хелър официална телеграма от Генералния щаб на Апарата.
— От „Бликсо“ е — каза Фахт бей. — Той пристигна снощи.
— Но корабът трябва да е потеглил два дни, преди да се обадя на Волтар — каза Хелър. — Нищо не се беше случило там до момента, в който „Бликсо“ е потеглил. Освен това този кораб не би взел никакви пътници. Той е товароносач.