— И когато пристигна на Волтар някой забеляза това? — попита го Хелър.
— Ами, амфетамините бяха в описа на товара — каза Болц, — но ги нямаше на борда. Зная, че Хист винаги проверява доставките на наркотици дали отговарят на описите, защото винаги когато се опитам да скрия малко товар, той идва лично и започва да крещи.
— Значи вече е имало прекратяване на доставките — каза Хелър, като погледна отново към нареждането на Генералния щаб на Апарата. — Сега ми доведете хомосексуалиста.
Фахт бей го поведе надолу през тунелите и най-сетне стигнаха до килията за задържане.
Вътре седеше Оу Диър, а красивото му, гримирано лице беше обляно в сълзи. Той разпозна по снимките във волтарианската преса от предишната година Джетеро Хелър.
— Оу — изхлипа той, — кралски офицер. Имам една молба, преди да ме убиете: отнесете магическата пощенска картичка обратно, за да не убият майка ми.
— Никой няма да те убива — прекъсна го Хелър с нотка на отвращение. — Единственото, което искам от теб, е всякаква информация, която имаш от Грис.
— Къде е Грис?
— Очевидно е мъртъв — отвърна Хелър.
— Наистина ли? — възкликна Оу Диър. — О, каква направо страхотна новина! Нямам търпение да кажа на Туу-Туу! Ще направим парти, за да го отпразнуваме! Аз ще купя панделките…
— Информацията — прекъсна го Хелър.
— Че съобщението от Генералния щаб беше много спешно — каза Оу Диър, — че трябваше да държа Грис на крак денонощно, за да изпълни заповедта и че трябваше да се върна с нея.
Фахт бей се обърна към Хелър:
— Това означава поне три месеца, докато нападнат. Шест седмици обратен път, шест седмици за флотата на Апарата за нахлуване да дойде дотук. Прибави времето, което им е необходимо, за да се съберат и натоварят.
Хелър попита Оу Диър:
— Това ли е всичко, което знаеш?
— Имаше съобщение, в което убеждаваха Грис, че той ще е следващият шеф на Апарата, само, при условие че доставката на наркотици не спре.
— Повишение? — възкликна Хелър. — Но нали Хист е шеф на Апарата?
— Ами планът е Хист да се придвижва нагоре към императорския трон. По всяко време. Това е всичко, което знаех, кълна се.
Твърде силно трепереше от страх, за да не му се повярва.
Когато си тръгваше, Хелър видя графиня Крек в края на коридора. Тя тъкмо излизаше от килията, в която все още беше затворен Утанч-полковник Гейлов.
— Скъпа, — каза й Хелър, — твоята женска интуиция май е била права. Апаратът е привел към действие плана си за използването на собствените си сили, за да смаже тази планета. Хист съвсем се е побъркал.
— Значи трябва веднага да се махаме от нея — каза графинята. — Ние и ти знаеш кой още не бива да сме тук, когато те я взривят.
— И да прахосам целия си едногодишен труд? — попита Хелър. — Планетата е хубава.
— Въпрос на вкус — отвърна графинята. — Психология, психиатрия, какви ли не невероятни перверзни и едно население, което дори не надига глас, когато някой ненормалник като Роксентър го управлява. Не си струва да бъде спасена, Джетеро. Давай по-добре да се махаме.
— Имаме още време — каза Фахт бей. — Ще им трябват повече от три месеца, за да дойдат и да нападнат планетата.
Хелър поклати глава.
— Ти преди колко време спря първия товароносач?
— О, оттогава трябва да са минали към четири седмици вече — отвърна Фахт бей.
Значи ще знаят със сигурност след две седмици, че не се е върнал. Само че Болц е този, който е стартирал всичко. Нямаш три месеца. Може да нямаш даже пет дни.
— Какво ще правим? — попита Фахт бей. — Когато разберат, че сме спрели доставката на наркотици, ще ни избият до един и веднага ще осъществят нахлуването. Няма да има за какво да се захванем, дори ако ни пропуснат.
— Спокойно, спокойно — каза Хелър. — Признавам, че това си е голям проблем. Трябва да направим така, че на всяка цена пациентът на Прахд да е на сигурно място, трябва да преместим тази база, както и да спасим планетата.
— Какво? — попита графиня Крек. — Ще се опиташ да се противопоставиш на цялата военна мощ на Апарата? Моля те, Джетеро, моля те. Не се опитвай да спасяваш тази планета.
— Ще измисля нещо — каза Хелър. — И искам да е ясно: каквото и да стане, ще положа максимални усилия да спася тази планета.
— Оу — възкликна графиня Крек с отчаян глас като гледаше твърдото изражение върху лицето на Хелър.