Мортиай е поставен под домашен арест за един доста дълъг период от време, през което става много мрачен и кисел и отказва да се извини.
Когато преди пет години наследникът на трона Глит е намерен мъртъв в покоите си след кратко боледуване, двама Лорда отиват в двореца на Мортиай, за да го информират, че вече той е наследник на трона.
Вместо да приеме новината благосклонно, Мортиай побеснява, от мъка наранява и двамата, хуква към двореца на баща си, застрелва охраната и получава аудиенция.
Мортиай обвинява Клинг пред целия съд, че е убиец на собствените си деца, отказва се от правото на наследяване на „трон, потопен в семейна кръв“, изстрелва куршум, който едва не убива Клинг и, след като избива няколко човека, успява да открадне един въздушен танк и да избяга
Обявен от Клинг за отцепник от кралското семейство, който няма право да наследи трона, Мортиай се появява в кралските имения на Калабар. Завербува охраната и създава атмосфера за въстание. Обявен е за размирник от Клинг.
Негово Превъзходителство е казал, че ще дари с големи имения този, който донесе главата на Мортиай, толкова дълбоко е заседнала обидата.
Поради напредналата възраст на Клинг, както и на продължителността на царуването му, се правят усилия да бъде намерен и избран наследник. Но всички, които могат да бъдат избрани по наследство, са починали. Човекът, който ще наследи трона, трябва да бъде избран от тайно съвещание на Лордовете и Великия Съвет.
— Така че, както виждаш Джетеро — каза графиня Крек, когато спря да чете, — ако възнамеряваш да отнесеш Негово Превъзходителство на Калабар и се присъединиш към бунтовническите сили, ти ще подпишеш съдбата му. Мортиай просто ще го убие.
— Мортиай не е побъркан — отвърна Хелър.
— Ще бъде, докато стигнем там — каза графинята. — Той вече няма право да наследява трона. Както чухме на Волтар всички въоръжени сили на Апарата са мобилизирани в обща атака, за да го затрият.
Хелър не й отговори. Вместо това отиде да види капитан Болц, който си седеше в кораба, силно охраняван.
Болц вдигна поглед при появата на Хелър.
— Няма смисъл да ми говорите — каза той. — Няма да се присъединя към бибипания Флот, нито моят екипаж. Ние сме разумни хора. Принадлежим към Апарата и ще си останем там!
— Сигурен съм — прекъсна го Хелър, — че при, цялата контрабанда го намирате много доходоносен. Но аз не ви моля да се присъедините. Единственото, което искам от теб, е да занесеш един товар на Волтар.
— КАКВО? — възкликна Болц. — Значи целият разговор за никакви наркотици повече, е отишъл на вятъра.
— Ще минат няколко дни, докато си получиш товара от Ню Йорк, така че ако обещаеш да стоиш мирен и да не създаваш неприятности, ще можеш да си отидеш у дома с него и няма да имаш никакви неприятности.
— Това е справедливо — каза Болц.
Хелър незабавно отиде в офиса на Фахт бей. Поръча междуградски разговор с президента на „Ай Джи Барбън“ и човек можеше почти да види потта да се излива от телефонната слушалка, когато той разбра с кого говори.
— Сега ме слушайте внимателно — каза Хелър. — Искам да ми направите един тон таблетки. Ще се състоят от 50% антихистамин и 50% метадон. Ще бъдат оформени, опаковани и обозначени като амфетамини и ще ги доставите до четири дни на летището в Афийон в Турция.
— Един тон?
— Точно така — отвърна Хелър. — Погрижете се за това.
Той знаеше от изследванията си, че антихистаминът предизвиква подобна реакция на тази от амфетамините, а метадонът противодейства на хероина. Ако на Ломбар му се свършеха наркотиците, нека Лордовете да се излекуват по-лесно с това. Той се съмняваше, че някой ще забележи разликата. То щеше да осигури още малко време.
Написа телеграма на Болц, в която му казваше да очаква доставката внимателно, да я натовари, когато пристигне и тогава да си отиде у дома. Написа телеграмата с мастило, което щеше да изчезне след няколко дни.
Той намери Фахт бей.
— Колко товароносачи имате, които са в ред?
— Старите работят. Други два са задържани тук. Пет товароносача.
— Добре. Ще стигнат. Разглобете базата и я натоварете, както и целия персонал. Превийте си гърба от работа, но трябва да бъдете готови за потегляне колкото може по-рано.