Единственото решение на проблема беше да открие Хелър, а чрез него и императора. Но и за това имаше трудности. Беше издал генерална писмена заповед, когато всичко се случи преди осем дни. Даже вътрешната полиция се беше усъмнила в документа. „Сините бутилки“ го бяха поставили върху въздушните линии, но веднага бяха казали: „Генерална писмена заповед за кралски офицер? Изглежда странно. Какво е направил?“. Ломбар не можа да предложи никакво доказателство, че Хелър е този, който го е застрелял, нито че Хелър въобще е в Конфедерацията. От Армията бяха казали: „Той е кралски офицер от Флота: ние нямаме никакво отношение към въпроса; обърнете се към Флота“. Служителите във Флота, според шпионите на Ломбар там, просто си шушукаха помежду си, че това само още веднъж доказва, че „пияниците са си пияници“ и че шефът на Апарата трябва съвсем да се е побъркал, за да издава подобна заповед.
Освен това генерална писмена заповед за кралски офицер се издаваше само е печат от Негово Превъзходителство и дори някой да кажеше, че тя важи за въздушните линии, преди да може да се направи какъвто и да било арест, Флота трябваше да види факсимиле от оригиналната заповед, съответно подпечатана от императора, а такова нямаше. Не, бяха казали от Флота, никой кораб не е пристигал през атмосферната отбранителна мрежа и нито един не се беше приземявал, на която и да е флотска база. Ломбар знаеше, че във Флота прикриваха нещо: и без това всички там бяха против него.
Така че вече осем дни — до един следвани от безсънни нощи — Ломбар Хист се беше гърчил в тази ужасна ситуация. А сега беше дошъл и този още по-силен Удар.
Два дни преди отвличането на императора товароносачът „Бликсо“ беше пристигнал, разтоварил багажа от Блито-3 и отпътувал, за да се върне отново до Земната база. Точно този товар Ломбар Хист описваше подробно на Волтар, когато корабът беше нападнал.
Разстроен и съсипан от удара, той не беше успял да довърши проверката на товара нея нощ. Товарът на „Бликсо“ беше пристигнал на Спитеос в добро състояние. Но тъкмо преди три часа Ломбар беше получил лош сюрприз. Кутиите с етикет „Амфетамини, Ай Джи Барбън Фармацевтикъл“ бяха в списъците, НО НЕ БЯХА В ТОВАРА!
В действителност подобни неща се бяха случвали и преди, особено откакто капитан Болц вкарваше контрабандно свои собствени товари — нещо, пред което Ломбар си затваряше очите, защото това означаваше само още по-голяма деградация на ненавистната измет чрез отровно фалшиво уиски. Подобни грешки бяха причината, поради която Ломбар Хист винаги проверяваше товарите лично. Но точно в този момент, особено в комбинация с другите, нещастия, Хист предпочете да приеме, че това означава, че са по петите му от някое друго подразделение.
Амфетамините му бяха на свършване. Хероин и опиум имаше с тонове. Но цялата му програма изискваше скорост. Под ръка имаше амфетамини само за един или два месеца: не можеше даже да изпрати товароносач за специална доставка, защото пътуването в двете посоки щеше да трае минимум три месеца.
Иначе нещата бяха потръгнали толкова добре: беше направил всички лордове от какъвто и да било ранг пристрастени. На Негово Превъзходителство му оставаха само няколко седмици живот. Всичко, което оставаше на Ломбар да направи, беше да разпространява все повече наркотиците с помощта на лекарите сред все повече отдели на правителството, след което можеше да подчини ангелите и да стане Ломбар Велики, император на целия Волтар.
Беше планирал всичко толкова добре! Беше си мечтал как последния ден ще се справи с Клинг Надменни. Щеше да остави симптомите от отказването да станат особено остри и след това, в замяна за една доза щеше да накара Негово Превъзходителство да подпише и подпечата прокламация, с която да направи Ломбар Хист свой наследник. Много пъти преди това беше прилагал на Клинг този трик и беше издействал множество заповеди като например да се съкрати охраната на Двореца и да се прехвърли към Апарата. Така че това щеше да проработи. Щеше, да има обаче една съществена разлика при тази последна доза: вместо хероин, Негово Превъзходителство щеше да вкара във вените си спринцовка с въздух. Монархът щеше да умре, а диагнозата щеше да бъде „от старост“. Ломбар щеше да покаже тялото и с това всичко щеше да приключи.