— За това са необходими няколко дни — каза Фахт бей.
— Надявам се да грешиш — прекъсна го Хелър. — Ако направим всичко както трябва и то бързо, можем да спасим тази планета.
Глава четвърта
Изведнъж се оказа, че има страшно много подробности около нещо, което беше изглеждало съвсем обикновено начинание. Семейства, които никога не бяха разбрали, че съпругът е извънземен; домашен персонал, който така и не беше разбрал какъв е работодателят му: за всички тези хора трябваше да се помисли по някакъв начин и поне да заживеят прилично. Фахт бей отбеляза, че Апаратът просто би ги избил, но допълни, че само си коментира, когато видя как го погледна Хелър.
Нюйоркският офис трябваше да бъде затворен, а персоналът му изтеглен обратно.
Хелър разбра от Прахд, че вече има добре обучен Земен персонал, включително лекари, и това го накара да вземе решението. Той се обади на Мудур Зенгин в Националната банка „Пиастра“.
— Подготви документи — нареди му Хелър, — с които да се прехвърлят средства, определени за „поддържане на компанията Афийон“, за „болници и унищожаване на болестите“. Направи ги така, че да са валидни, докато не ги отменя аз.
— Това са страшно много пари за здравни цели — каза Зенгин.
— Ще отделим голяма част от тях за възстановяване на бивши наркомани — отвърна му Хелър.
— Това е огромно начинание каза Зенгин.
— Точно така. Може би ще успеем да поправим някои от нанесените вреди. Много ли ще те затрудня, ако те помоля да ги донесеш тук с някой полет?
— Ни най-малко — отвърна Зенгин. — Ще дойда лично.
Крек намери Хелър.
— Онзи руски полковник е все още в килията си. Ти го държеше, в случай че им трябва повече информация, когато съдят Грис. Помниш ли?
— Той вече си няма никаква страна — каза Хелър. — Не може да бъде много опасен. Сложи му един хипношлем, изтрий паметта му по отношение на базата и го пусни да си върви.
— Не е толкова просто — каза графинята. — Там са и двете малки момченца, които е подкупил. Огъват се, никой не може да направи каквото и да било с тях. Хрумна ми нещо. Франция изнася страшно много наркотици.
— Това какво общо има с полковник Гейлов? — попита Хелър. — И той изнасяше хероин. Оттук. За да поддържа работата на международната мрежа на КГБ.
— Да, но хората, които извършват подобни престъпления — прекъсна го графиня Крек, — често се обръщат на сто и осемдесет градуса и провеждат кампании против подобни дейности. Искам да изпратя полковник Гейлов във Франция заедно с двете момченца.
— Трябва много да те е яд на Франция. Те ще корумпират цялата нация!
— Не, не мисля така — отвърна графинята. — Знаеш ли, аз си говорих с полковника и видях, че му се замайва главата при мисълта за цялата тази слава.
— На кое?
— Да се появи във Франция и да използва старата мрежа на КГБ, за да убеди всички, че той е последното прераждане на Жана д’Арк. Не съм се и докосвала до шлема. Той е сигурен, че може да бъде най-великата Жана д’Арк, която е живяла някога!
Хелър й даде ордер за значителна сума в банката „Граб-Манхатън“ в Париж, която да се изплаща на Гейлов месец след месец години наред.
Когато го качи заедно с децата на самолета на следващата сутрин, тя забеляза свещен плам в погледа на бившата Утанч. Като стоеше пред нея в сребристата си рокля за пътуване, той/тя каза:
— Ти си един ангел и аз благославям деня, в който те срещнах. Мога наистина да кажа, че съм бил/а посетен/а от Бога на ангелите във висините. Франция е на път да се превърне в най-святото и лишено от наркотици място на Земята. — И те отлетяха.
За Хелър не беше кой знае колко приятно да се оправи с Бейб Корлеоне.
Той й се обади по телефона и каза:
— Мисис Корлеоне, много съжалявам, че трябва да отменя сватбата, която вие бяхте планирали за катедралата през следващия месец.
Бейб го прекъсна стъписана:
— Тя те напусна?
— О, не — отвърна Хелър. — Работата е там, че нещата станаха много спешни.
— А, разбрах. Ще намерите бързо служителят по бракосъчетанията, преди да са ви настигнали деветте месеца и щъркелът. Е, добре, синко, мама разбира. Само не забравяйте да кръстите детето Джузепе на „Светия Джо“, ако е момче, и Алма Мария на мен, ако е момиче. И пъхай онази красива графиня в леглото, веднага щом се ожените, и я остави на мира, докато роди. Слушаш ли ме, Джером, и не ме прекъсвай. Няма да ме лишиш от едно внуче, чу ли?