— Разбира се, мисис Корлеоне.
— И престани с цялото това „мисис Корлеоне и т.н.“ Не можеш да галиш с пауново перце собствената си майка. Води момичето при адвоката веднага, чуваш ли?
— Да, госпожо.
— Добре тогава. И се върнете тук, когато нещата се оправят и тя отново може да се появява в обществото. Ти си ми мило момче, Джером, но наистина ти трябват много напътствия. Духай си нослето редовно, дете. — Чу се силно кихане. — Сега трябва да тичам, нещо ми се мярка пред очите. Довиждане, сине.
Очите на самия Хелър бяха мокри, когато той затвори телефона. Той се съмняваше, че някога ще я види отново.
Глава пета
Правилата изискваха базите, инсталирани на чужди планети, да се напускат окончателно, само след като са унищожени. Имаше много причини за това: сред тях беше и фактът, че базата можеше да се използва за пиратство и контрабанда.
Като компетентен военен инженер, Джетеро Хелър нагласи компетентно системата за унищожаването. Той приложи мини за дезинтеграция на метали. Поставени до разклонителни кутии или по електропроводите, те причиняваха автоматично превръщане на по-тежките метали в силициев двуокис: от превърнатите атоми се получаваше огромна температура и всяко парченце метал, което беше, част от хангара, щеше да се превърне в пясък. Това означаваше, че кутиите на лъчите под налягане щяха да изчезнат, а кривините и пукнатините в скалите, които са били ограничавани от хиляди земетресения, вече нямаше да бъдат спирани. В резултат щеше да избухне буен огън, след което щеше да се срути една стена. Щеше просто да изглежда така, сякаш някое земетресение е срутило планината и тя се е превърнала в неподозирана смес.
Той прикрепи бушоните към централната кутия за задействане, която пък свърза с дистанционно устройство.
— Болц, — обърна се той към капитана на „Бликсо“, — ще ми се наложи да ти се доверя. Ти няма да се присъединяваш към Флота. Товарът няма да пристигне преди деня след нашето заминаване. След като сте натоварили и сте излетели към космическото пространство, ще трябва да направиш едно последно нещо — да натиснеш този бутон. — И той му даде много малката кутийка.
— Какво ще се случи? — попита Болц.
— Ами недей да пробваш — отвърна му Хелър. — По-добре „Бликсо“ да е поне на две мили височина, когато го направиш. Всяко парченце метал в този хангар ще се разпадне. Човешкото тяло съдържа много желязо и всеки, който е наоколо също ще стане на пясък. Така че не оставяй никого тук.
Болц погледна дистанционното устройство.
— Няма си предпазител.
— Че за какво му е? — възкликна Хелър. — Ще видиш колко трудно се натиска. Няма да го натиснеш, без да искаш. Моята заповед обаче към теб е да не отлагаш заминаването оттук. А когато го направиш, натисни копчето.
Болц се усмихна тайничко в себе си: не само, че нямаше да се натисне случайно, ами и въобще нямаше да бъде натиснато. Контрабандата беше твърде доходоносна, той ставаше все по-богат; можеше да си купи някоя стара космическа таратайка, да се пенсионира от Апарата и да се занимава с контрабанда колкото му сърце иска.
— Добре — каза той. — Ще се радвам да ти направя тази услуга като отплата за свободата и живота ми. Имаш честната ми дума, офицер Хелър. — И той сложи дистанционното в джоба си.
Вече бяха почти готови. Товароносачите бяха натоварени с всяка резервна част или материали, които можаха да поберат. Даже бяха разглобили въздушния трамплин и го бяха застопорили на една стоянка. Хилядите подробности като че ли бяха на привършване. Беше настъпила вечерта на третия ден.
Хелър се обади на Изи, Бум-Бум и Туоуи, каза им предпазливо, че трябва да замине и затвори много бързо, за да не заподозрат, че това „малко пътуване“ е завинаги.
Както се бяха уговорили с Прахд, една линейка доведе Клинг Надменни в един контейнер с течност, но всички системи работеха. Императорът продължаваше да бъде в безсъзнание. Ваната беше с непрозрачен капак и никой не можеше да види кой е вътре.
Въздушният влекач беше в най-задъненото място на претъпкания хангар.
Хелър намери Болц и Оу Диър. Без да личи какво прави, той ги разположи така, че да видят как на борда на влекача се товари контейнер с тялото на неизвестно същество.
— Одур, — обърна се Хелър към хомото, — ти си куриер. Имам нещо за теб, което трябва да стигне в ръцете на Ломбар Хист и на никой друг. — И той извади един пакет, който беше тройно запечатан.