Оу Диър зяпна пакета, като не смееше да го пипне. Беше стъписан от тази странност. Нещо от кралски офицер Хелър, което беше за най-големия му враг — Ломбар Хист?
— Вземи го — каза Хелър. — Не си играй с печатите, че той ще заподозре, че си го отварял. А ако заподозре това, може и да те убие като го прочете.
— О, не! — потрепери Оу Диър. — Не искам да го вземам, щом е толкова опасно!
— Знаеш ли — прекъсна го Хелър, — страхувам се, че ще видиш колко е опасно да не го вземеш. Ако Хист разбере, че е било у теб и ти не си го занесъл, тогава той със сигурност ще те убие.
Оу Диър изпищя. Но взе пакета, като го държеше така, сякаш той прогаряше пръстите му.
Хелър посочи към Прахд, който внимателно вкарваше контейнера с тялото в херметическата камера на влекача.
— Освен това, забележете двамата с Болц, че на борда на „Принц Кавкалсия“ качваме един болен човек, придружен от лекар.
Не пролича някой от двамата да обърна внимание на този факт. Но кимнаха прилежно.
Графиня Крек излезе от тунела, идещ от вилата, като буташе планини багаж и кутии върху една количка. Хората от хангара, които бяха помогнали на Прахд да натовари контейнера с тялото, сега й помогнаха на нея да качи багажа си.
Като се приближи до нея, за да й подаде ръка като се качва по стълбата, Хелър изведнъж се спря.
— Каква е това виене?
— Нищо не чувам — отвърна графиня Крек.
— Лейди, какво сте намислила? — попита Хелър.
— Това е просто котката.
— Ние имаме само една котка. Не може да вдига толкова много шум.
— Джетеро, колко си груб. Да не си очаквал бедният мистър Калико да измине целия път до Волтар без приятелка?
Хелър погледна кутиите, които сега качваха в херметичната камера.
— Приятелка? Но този звук е като от повече от две котки.
— Ами тогава приятелки. Стана съвсем случайно, че Мудур Зенгин вчера доведе половин дузина женски котки калико. Има и две мъжки. Нали не ти се иска да се кръстосват родители с деца, а? А ако не ти харесва мяученето, мога да ги науча да пеят. Добре. Знаех, че ще се съгласиш. — И тя се изкачи по стълбата.
Хелър поклати глава, като си помисли какъв товар има на борда си. Един император, един целолог и девет котки.
Той прекоси претъпкания хангар: беше направен за пет товароносача, а сега вътре имаше шест плюс влекача. Групичка офицери, които предпазливо стояха настрана от Болц, очакваше Хелър. Това бяха капитаните на петте кораба и Фахт бей.
Хелър им даде знак да приближат главите си.
— Срещата ни ще бъде на следните координати: 678-N/567B/978R. Запишете ги. 678-N/567B/978R. — Той ги наблюдаваше докато си записват. — Пътуването ще трае седем седмици. Аз ще пътувам пет дни, ще се приземя, за да уредя някои неща, след което ще дойда на срещата и ще ви отведа.
— Сър, — обърна се към него единият от капитаните, — тези координати са на края на звездата Глар. Трябва да ви съобщя, че в онзи район се води война в момента.
— Зная — отвърна Хелър, — точно там отиваме. Конфедерацията се управлява от Ломбар Хист; най-сигурното място, на което можем да отидем, е да намерим убежище при принц Мортиай на Калабар.
През мъжете сякаш мина някакъв шок.
— Мисля, че ще ни приемат като добре дошли — продължи Хелър, — защото носим инструменти за поправка, техници и хора. Мортиай е успял да се задържи вече пет години. Апаратът е единствената сила, която поддържа атаката там. Калабар е ужасно голяма планета.
— Сър, — каза единият капитан, — вероятно има и друга причина.
— Ами да, има — отвърна Хелър. — Имам основания да мисля, че ако Ломбар Хист разбере, че съм отишъл там, ще посвети всичките си сили на нападението на Калабар.
— Каква изгода има от това? — попита Фахт Бей.
— Ами — отвърна Хелър, — тогава няма да нападне Земята. Мисля, че имате право да знаете, че причината да отиваме там е, за да спасим тази планета.
Те го погледнаха със съмнение. Единият каза:
— Сигурно си мислите, че той ще намали силите си, като ги хвърли всички на Калабар.
— Той ще направи това — каза Хелър. — Ако не се случи нищо, което да развали отношенията ми с Армията и Флота, нито една от тези две институции няма да му съдейства за нещо, което те биха приели за лудост — война по всички фронтове, само за да се добере до мен. Но не ми се ще да имам такова грандиозно мнение за собствената си важност. Случайно притежавам нещо, което Хист иска страшно много. Той ще дойде при нас, добре, и освен ако по някаква чиста случайност не получи помощта на Армията или Флота, ще се разбие в сто хиляди футовите върхове на Калабар.