Болц не можеше да схване какво става. Нямаше начин да знае, че това е батальонът, изпратен от Ломбар „да претърси за всякакви предатели, които помагали на Хелър или изпълнявали заповедите му, и да ги унищожат“. „Бликсо“ беше тръгнал от Волтар два дни, преди да излезе заповедта под ръката на съсипания Ломбар Хист.
Един мъж в черна униформа и алени ръкавици, по-висок от Болц, се наведе над него.
— Аз съм полковник Флей от 243-ти батальон на смъртта. Вие кой сте и къде са всички останали?
— Аз съм… аз съм… капитан Болц на „Бликсо“ — този кораб. Имам спешна пратка от наркотици за Волтар.
Един офицер се провикна от „Бликсо“:
— Полковник, в кораба има контрабандно пиене!
Полковникът се вторачи в Болц.
— Контрабандист!
— Аз съм капитан на товароносач на Апарата!
— В тия дрехи? Отговаряй. Защо не ни поискаха паролата? Къде е персоналът на тази база?
— Отидоха си! — разтрепера се Болц.
— Къде си отидоха?
— Не знаем! — извика Оу Диър, който беше в ръцете на един войник от батальона. — Аз съм куриер на Лорд Индау!
— Ха! — изсмя се полковник Флей. — И пътуваш с контрабандист? Наклонете това красиво приятелче към една пушка и го накарайте да говори.
— Не! Вижте личната ми пластинка…
Двама войника хванаха двата края на една пушка. Трети хвана Оу Диър за главата, а четвърти — за краката. Първите двама задържаха пушката хоризонтално по средата на гърба му. Другите двама дръпнаха. Гръбнакът на Оу Диър започна да пука. Той изпищя.
— Кажи ми къде отидоха другите! — изрева Флей.
— Не знаем! — изпищя Оу Диър. — Вижте документите ми!
Един офицер прерови джобовете на Оу Диър. Погледна пластинката, която намери.
— Тук пише само, че е чиновник в Секция 451. Това е тази планета. Значи не е куриер.
— Накарайте го да говори! — нареди Флей.
Те дръпнаха Оу Диър по-силно.
— По-добре говори! Знаеш много добре къде са отишли. Недей да лъжеш пак! ГОВОРИ!
Оу Диър започна да крещи пронизително, когато гръбнакът му се разпъна и запука. Успя да извика:
— Имам телеграма! Имам телеграма! Имам телеграма! Трябва да я предам!
— По дяволите да вървят телеграмите ти — каза Флей.
Оу Диър беше припаднал.
Флей даде знак и войниците сграбчиха Болц. Единият дръпна главата му назад, след като беше хванал косата му с цяла шепа, а друг го удари в корема с юмрук.
Болц изгрухтя от силата му.
— Къде отидоха? — запита го Флей.
— Не ни казаха! — извика Болц.
Полковникът щракна с пръсти и един войник сложи в ръката му фенерче. Флей се приближи към Болц и светна с фенерчето в окото му.
— Лъжеш ли ни?
Болц се заизвива като се опитваше да избяга от светлината. Единственото нещо, което беше важно за него, бе, че полковникът можеше да разбере, че той е възнамерявал да запази базата за своя употреба.
— Реакцията на зениците му показва, че лъже! — каза Флей. — Бийте го!
Ударът проехтя из хангара.
— Още веднъж — каза Флей — ще те питам учтиво и после наистина ще се захванем здравата с теб. Къде отиде екипажът на тази база?
— НЕ ЗНАМ! — извика Болц.
— Ударете го! — нареди полковникът.
И това беше последната заповед, която издаде през живота си.
Ударът попадна върху бутона на дистанционното устройство в джоба на Болц!
През ханагара премина съскащ пламък!
Батальонът на смъртта, бойният кораб, „Бликсо“, капитан Болц и Оу Диър проблясваха изведнъж и се превърнаха в силуети от нажежено бяло. Промениха цвета си отдолу нагоре от червено през жълто до виолетово. Станаха черни. Превърнаха се в силициев двуокис като за момент си запазиха формата, но след това се превърнаха в разтопено стъкло.
Никой в базата не остана жив.
Стенните кутии, които държаха на едно място лъчите, се превърнаха в пясък, който пък под силата на температурата се превърна в течно бълбукане.
И тогава с разтърсващ рев стените на хангара се огънаха и започнаха да поддават.
За известно време скалите се приплъзваха.
Невероятна горещина изпълни вътрешността на планината.
След това не остана нищо от Земната база.