— О, Боже, — възкликна Флик, като го чу, — ще имаш неприятности.
— Защо пък да си има неприятности? — попита Кън, която се беше върнала на работа с или без остров Рилакс.
— Това означава, че са го търсили — отговори Флик на Кън. — Означава, че са звънели и по-рано и че ти си била извън еърбуса, вместо да стоиш до телефона му. Обзалагам се, че си отишла някъде да те бибипат!
— Не е вярно! — отвърна Кън яростно. — Аз само надничах.
— Сигурен съм, че си го правила — каза Флик. — А защо униформата ти отпред е мокра?
— Изпих чаша вода. Ти беше този, който взе да се разгорещява. И то по една прислужница от кухнята!
— Тихо! — каза Мадисън. — Тръгвай към Правителственото градче. Знаеш ли къде е офисът му там?
— Вижда се отдалече — отвърна Флик. — В горната част на града; върху една скала над река Уийл. Винаги си личи по труповете из улиците около него.
— Надявам се, че се шегуваш — каза Мадисън.
— Ами, всъщност, прав си — отвърна Флик. — Има си улей, по който ги пуска в реката.
Полетяха над зелените пространства извън града и не след дълго бяха над множеството високи сгради, в които се помещаваха разните отдели на правителството. Обширната част при горния край граничеше с високи скали, които се спускаха стремглаво към реката. Тази беше най-старата и най-загнила част от Правителственото градче и понеже Апаратът, макар и да не беше най-старата, със сигурност беше най-загнилата част от правителството, той я беше наследил.
Върху един площад беше разположена централната сграда, която беше заобиколена с разбит паваж и паметници на личности с отминала слава. Всичко това сякаш показваше, че Апаратът също е стар, но това не беше вярно: тази служба беше наистина доста млада в сравнение с начина, по който протичат нещата на Волтар. Работата беше там, че другите отдели на правителството отказваха да се помещават на едно място, където фонтаните бяха престанали да пеят, а на статуите им липсваха главите и краката.
Щом като Модел 99 зави към сушата, веднага се появи проблем с намиране на място за приземяване. Пространството беше обширно, но по настилката бяха паркирани съвсем безразборно танкове и други превозни средства.
Флик се вмъкна между един превозвач на персонала и една кола за командване на полетите, върху всяка от които имаше генералско флагче. Кън отвори вратата, докато хвърляше нежни погледи към някои от шофьорите.
— Тук става нещо — каза Флик. — Това са превозните средства на Генералния щаб на Апарата! Внимавай, Шефе! Тия са най-подлите бибипци в цялата Конфедерация!
Мадисън излезе. Чувстваше се малко не на място със сивия си бизнес костюм. Проправи си път между групите офицери и мъже в униформи с цвят на горчица, черни униформи, зелени униформи, като всеки един от тях носеше като значка, символа на Апарата, който, погледнат под определен ъгъл, наистина приличаше на бутилка.
Пред главния вход се разхождаше една прекалено много облечена млада жена, която водеше един снуг на каишка. Друга пък, доста недооблечена и със сурово изражение на лицето си, нетърпеливо въртеше един бастун из ръцете си. Втората се приближи към Мадисън:
— Колко време ще продължи това тъпо съвещание? — попита го тя.
— Нямам представа, мадам — отвърна Мадисън.
— Ако влизате вътре, кажете на генерал Бък, че любовницата му го чака от пет бибипани часа. Омръзна ми!
Мадисън се качи по разбитите стъпала. Двама стражи в цвят на горчица препречиха пътя му. Един офицер изръмжа към него:
— Мадисън? Къде по дяволите се бавиш? Влизай бързо веднага!
Мадисън усети как го запращат през едно разхвърляно фоайе, а после и надолу по някакви стъпала. Офицерът го набута в една претъпкана зала.
Приличаше повече на пещера, отколкото на кабинет. При това вонеше.
На столовете до грубите каменни стени седяха генерали в червени униформи. В записаните ленти на това съвещание те изглеждаха точно като дяволи от Майко.
Ломбар Хист, също с червена униформа, седеше зад едно бюро. Беше се обърнал настрани и гледаше как един офицер от щаба придвижва с дистанционно управление в ръка една оранжева стрелка по прожектираната карта.
— Това е Омаха — каза офицерът. — Според по-ранни разузнавателни проучвания, тя е нещо като военен нервен център. Изчислено е, че са необходими един милион души, за да се задържи позицията, след като този център бъде окупиран, и да се продължи на изток.