— Един милион души! — изкоментира един генерал. — Това означава да не останат допълнителни резерви.
— Е, ако ни откажат правото просто да взривим Ню Йорк…
— Това трябва да бъде отказано — намеси се Хист. — Ще засегне съоръженията в Ню Джърси, които трябва да се завземат в действащо състояние. Ситуацията изисква чист пехотен подход, като се придвижваме през градовете и избиваме наред. Да не би да се страхувате от ранените? — попита той първия генерал с насмешка.
— Не — отвърна първият генерал. — Просто се надявах, че Армията може да бъде заставена по някакъв начин да участва. Разполагаме само с около четири милиона взвода. Ако се вземе предвид разпределението по другите континенти…
— Можем да се съсредоточим само върху Съединените, щати — намеси се друг генерал.
— Не, не, не — каза някакъв генерал с отличителните знаци на артилерията. — Има повече от дванайсет нации, които разполагат с ядрени оръжия според сведенията, с които разполагаме. Ако не успеем да превърнем това в пехотна акция по всички континенти, може да се стигне до истеричен ядрен конфликт. Ако трябва да се постигнат целите на Шефа, трябва да предотвратим използването от тяхна страна на водородни бомби от една държава към друга през океана. Мисля, че ще откриете необходимите зони напълно заразени и неизползваеми.
Един съветник се обърна към Ломбар.
— Ваша Светлост, човекът от Земята най-сетне пристигна.
Всички погледи се обърнаха към Мадисън. (За да бъдем справедливи, трябва да кажем, че той може и да не беше разбрал напълно, че се обсъждаше план за нахлуване на Земята, защото протоколите от съвещанието разбира се не отразяват вътрешните мисли на говорещите. Записките на самия Мадисън не хвърлят допълнителна светлина по този въпрос.)
Заговори генералът от артилерията.
— Какъв е обхватът и потенциалът за термално проникване на едно метателно оръжие „МХЗ“?
Мадисън отвърна:
— Съжалявам. Не разполагам с пълна информация за това. Но не мисля, че има за кой знае какво да се притесняваме. Доколкото си спомням пълният проект беше оспорен от Главния счетоводен отдел и беше отменен. Спомням си, че четох за това.
— Ха! — възкликна генералът от артилерията. — Добро момче. Значи това е система, за която не бива да се притесняваме. А какво става със сателитните убийци? Те биха могли да бъдат използвани срещу космически кораби.
— Ами, тях са ги развили само руснаците. Имат голямо телевизионно покритие. И си мисля, че ако избегнете пространството над Русия, и те няма да представляват проблем.
— Аха! — каза генералът от артилерията. — Покажете ни я тая Русия!
Мадисън отиде до предната част на пещерата и с едно „С ваше позволение“ взе дистанционното устройство от офицера. Той го нагласи и проекторът започна да показва карти от Земята. Мадисън намери Русия и им я показа. (Мадисън не можеше да знае, че Русия вече не съществува, защото това се беше случило след заминаването му.)
Хист се размърда неспокойно. Погледна генералите.
— Добре, можете да си вървите и да се карате на някое друго място. Но до утре на това бюро да има общ план за действие!
Генералите станаха, помощниците им събраха всички листа и си тръгнаха. След известно време Ломбар си даде сметка, че Мадисън е все още там.
— Свободен си! — каза Хист.
— Исках да се видя с вас по повод на Грис — рече Мадисън.
— Грис! Грис! Грис! Е, БИБИПКА МУ на Грис! Заради него стават всички тези неприятности!
— Мога ли да попитам какви са всички тези неприятности?
— Амфетамини! Разузнаване! — извика Хист. — Ако слънцето утре не изгрее и аз направя разследване, ти обещавам, че следите ще отведат до Грис! При последното си пристигане „Бликсо“ трябваше да донесе амфетамини. Но уви. Оттогава не е пристигнал нито един товароносач! Той никога не си поддържаше в ред докладите по разузнаването и сега се движим съвсем сляпо.
— Аз мога да го хвана! — каза Мадисън.
Това стигна до Хист. Но той поклати глава.
— Изпратих трима убийци в кралския затвор. Грис е все още жив! Невъзможно е.
— Той не ви трябва мъртъв — каза Мадисън. — Вие искате да го накарате да говори.
— Той позволи на Хелър да му избяга — каза Ломбар в обичайния си несвързан стил. Ще го убия!
— Аз мога да хвана и Хелър — каза Мадисън.
— Хелър е настроил цялата Земя срещу мен — отвърна Хист. — Сигурен съм, че в този момент той търчи по улиците на онази планета и крещи на хората да ме нападнат! Той е истинска напаст! Армията и Флота няма да си помръднат и малкото пръстче, за да го смажат!