— Моля ви — обърна се към него Мадисън, — хайде да си разкрием картите. Има ли някаква причина, поради която не искате Грис да проговори?
Непредсказуемият Хист изведнъж избухна в смях. Мадисън си отбеляза по-късно, че с Ломбар се чувства много често така, сякаш се занимава с някой особено ненормален.
— Поставяли ли сте някакви клопки на Грис? — продължи Мадисън.
Ломбар продължаваше да се смее. Най-накрая каза:
— Ако някога бъда обвинен в нещо, никой не може да го докаже. Всяка заповед, която някога е стигала до Блито-3, всяка доставка, която се е върнала оттам, носят името само на Солтан Грис. Той си е подпечатал живота!
— Значи няма да имате нищо против Грис да бъде изправен пред съда?
— Какво общо има тук съдът?
Мадисън каза:
— Съдебен процес, който е публичен, който се отразява в медиите. Стъпка по стъпка!
— Това е странна идея.
— Можете дори първо да го разобличите в медиите, след което съдът със сигурност ще го признае за виновен. Тези неща се правят така.
— Колко странно.
— Вие ще станете герой — продължи Мадисън. — Това ще доизгради имиджа ви.
— О, съдебните процеси нямат нищо общо с това — каза Хист, като внезапно придоби свиреп вид. — Моят проблем е как да накарам Армията и Флота да ми съдействат.
— Това толкова ли е важно? — попита Мадисън.
— Той ме пита дали това било толкова важно — обърна се Ломбар към някакъв невидим събеседник, който не беше там. Ще се наложи да изтегля всичките сили на Апарата от Калабар, за да завзема Земята. Армията и Флота могат поне да поемат нещата там!
— Вие се нуждаете от съдействието на Армията и Флота — каза Мадисън. — АЗ МОГА ДА ВИ ГИ ОСИГУРЯ!
Ломбар притихна. Накрая попита:
— Как?
— Искам да разполагам с всички данни и свидетели по отношение на Грис. Ще го пусна първо в печата, а след това ще го закарам и до съда. След това ще го накарам да обвини Хелър за всичко. Може да се изпипа така, че цялата Армия и Флота да хукнат по следите му като бесни кучета!
— Наистина ли?
Мадисън извади тефтера с изрезки, който носеше със себе си. Подхвърли го разтворен на бюрото пред Ломбар.
— Тези статии са само за проба. Аз съм написал всяка една От тях. Ще публикуват каквото им кажа. Единственото, което трябва да направя, е да използвам медиите, и Армията и Флота ще бъдат във ваши ръце!
Ломбар се взираше в книжлето и го разлистваше.
— Публикуват каквото им кажете?
— Аз контролирам медиите на Конфедерацията. Те са просто едно средство. Мога да го използвам, за да вдигна такава буря, че да получите всичката помощ, от която се нуждаете. Мога да моделирам общественото мнение като глина! А това е ключът към всичките ви проекти.
— Невероятно! — каза Ломбар, като продължаваше да се взира в книжката. — Кроуб? Герой? — И тук имаше няколко разкрасени снимки на Кроуб от първа страница! Хвалебно! Вестник след вестник!
— Виждате ли? А това е само упражнение, за да си пробвам силите. Едно нищо.
— Мадисън, щом можете да ги накарате да мислят, че тоя изкуфял стар престъпник е герой, то няма да представлява никаква трудност да превърнете такъв заслужил, предопределен мъж като мен в…
— Император — довърши вместо него Мадисън.
Жълтеникавите очи на Хист станаха кръгли и се изпълниха с блясък. Той стана и се извиси над Мадисън с един фут. Взе едната му ръка в своите и я поглади. После се извърна към вратата и изрева:
— ГЛАВЕН ПОМОЩНИК! ДАЙТЕ НА ТОЗИ ЧОВЕК МАДИСЪН ВСИЧКО, КОЕТО ПОЖЕЛАЕ! РАЗБИРАШ ЛИ, ВСИЧКО, ИНАЧЕ ЩЕ ТИ ОТРЕЖА ГЛАВАТА!
Глава четвърта
Навън слънцето почти беше залязло. Площадът беше напълно опразнен и Модел 99 изглеждаше много самотен върху чакъла.
Мадисън подаде на Кън огромен куп разпечатки, на Флик — картичка с адрес и се качи в еърбуса.
— Притеснихме се за теб — каза Флик, докато подкарваше Модел 99. — Кън поговори с шофьора на генералския танк до нас: той каза, че вътре се е събрал целият Генерален щаб на Апарата, за да планира някакво нападение по всички фронтове. Когато каза Блито-3, ние подскочихме. Ти не беше ли от тая планета?