Онова, което се обсъждаше между тях и другите съвсем свободно, бе, че като членове на едно висше общество, те имат положителното задължение да използват положението си — както и това на техните съпрузи, за да правят добро. Не се споменаваше никакво име, но всички бяха членове на един много изискан клуб, състоящ се изцяло от онези късметлийки, които се бяха „просветлили“ на остров Рилакс.
Мадисън беше имал малко неприятности с Кроуб. Беше глътнал тайничко допълнителна доза ЛСД, освен нормалната си дажба, та двама общи работника трябваше да го държат последователно под горещи и студени душове, за да дойде на себе си.
Сега той застана на подиума за лекции, със съзнанието, че ще получи леко разтърсване чрез скрития си електрически нашийник, ако оплеска работата, и се подпря на бюрото.
— Дами, — започна той, като повтаряше онова, което му казваше микрофончето в ухото, — вие си давате сметка, че като избран вътрешен кръг от малцината просветени, вашето… вашето обществено… обществено положение води със себе си определени отговорности. Обществото, в което живеем, е… е за нещастие една шахта — за неовладяна лудост и чудовищни злоупотреби. Спотайващи се, прикрити, извън полезрението… извън полезрението на общоприетата и непросветена гледна точка, мозъците на хората… кипят от невъобразими страсти и сили. Страх ме е като виждам опасностите, на които е подложено това общество, и как… как зле, то… то се справя с тях. Необходими са строги мерки по-силно необходими са СТРОГИ МЕРКИ! — Той пое дълбоко дъх и се подпря с пръсти на плота на бюрото… (Наведи се напред). — Има един толкова чудовищен случай, който сигурно го знаете, за да не се налага да ви го обяснявам (облегни се назад и спри). — В края на краищата вие сте нежно възпитавани дами и аз не трябва да говоря за това, иначе ще нараня слуха ви (Не продължавай.)
— Не, не — извика лейди Артрит Стафи от предния ред, която си даваше ясната сметка, че е лидер на тази избрана група, — продължете, продължете! Не се страхувайте, че ще нараните слуха ни. — О, да, продължавайте! — чуха се и други викове.
— Изглеждате така, сякаш жестоката истината трябва да ви се представя много внимателно — каза Кроуб.
— Нямаме нужда от лигавене! — извика една жена. — Кажете ни!
(Продължавай.) — Е, скъпи дами, този случай е толкова гнусен, че ще изтръпнете. Той е единичен и изключителен случай. Толкова е изключителен, че попада изцяло извън Фройдисткото разбиране за психосексуална патология!
— Не! — чуха се няколко вика.
— Този случай — каза Кроуб — не е анален. Той не е орален. Не е генитален! Даже не е латентен! Извикай чудовище.
Жените изглеждаха като вцепенени.
Изведнъж Кроуб седна в едно кресло.
— Една жена е дошла, за да опише случая като свидетел. Въведете я.
Мийли се качи смирено на подиума. После събра кураж от изпълнените с очакване женски лица.
— Това, което той казва — започна Мийли, — е вярно. Аз бях неговата хазяйка. Никога не канеше жени в стаята си. Затваряше вратата, когато отиваше в банята. Никога не говореше както подобава на никого. Когато не се промъкваше тайничко навън или навътре, се спотайваше в праха и мръсотията на стаята си. Не мога да опиша гадните му и ужасни мисли. Освен това обмисляше денонощно как да направи така, че да ме екзекутират, само защото му се усмихвах и му пожелавах приятен ден. Когато се измъкна, не можахме да намерим никой, който да заеме стаята му. Тя имаше толкова ужасна репутация, че още е празна! — Тя се свлече с ридание и един разсилен я изведе.
После дойде Ске.
— Аз бях — започна той — многострадалният му шофьор. Лишенията, които изпитах през онзи нещастен период от живота си, са оставили толкова дълбок отпечатък върху мен, че чак душата ми е жигосана. Той имаше навик да седи в еърбуса и да се опитва да скрие това, че скърца със зъби. А за вярната ми служба той се опита да ме екзекутира. Не мога да опиша гадостите, които го заобикаляха! — Той се свлече, както го бяха подучили, след което избяга от подиума.
Напред пристъпи старият Боч.
— Аз бях главният му помощник и това съсипа живота ми. Ако се навържат едно за друго, убийствата и престъпленията на този човек ще стигнат до средата на вселената. Ненормалните неща, които вършеше намериха кулминацията си в заповеди да се отнеме животът ми.