За лош късмет на Солтан Грис, когато той изнудвал Отдела за провокации към Апарата, началникът на този отдел прехвърлял разговорите в личния си офис до реката Уийл и ги записвал през цялото време, докато преследвал Грис, за да го хване на местопрестъплението. И в Отдела по провокациите съществуваше запис със снимки и звук на всяко престъпление, което Грис беше извършил по онова време. Понеже не знаел за това, Грис си мислел, че се е справил с цялата работа, когато накрая убил шефа на този отдел. И сега Мадисън започна да пуска тези престъпления едно по едно в пресата.
А след това:
И тогава:
А последната от серията беше пълна със снимки на тяло, падащо от десет хиляди фута.
Лентата даже беше пусната по „Вътрешен обзор“, който започваше да се интересува от цялата шумотевица.
По улиците започна да се шушне въпросът: ако правителството има офицер, който е извършил всички тези престъпления, то защо тогава то отказва да изправи подлеца пред съд?
Но Мадисън си пазеше нещо в запас.
Когато бяха дочули Боч да ликува с думите „вече гепи Грис“, както и за някаква фалшификация, той НЕ беше говорил за фалшификациите на кралския подпис. През цялото това време той даже не знаеше за тях.
В небрежността си Грис беше оставил старата пелерина на Прахд до бюрото в офиса си. А беше възнамерявал да направи така, че тя да бъде намерена до реката Уийл. А в пелерината беше завил много лоша фалшификация на бележка за самоубийство. За нещастие я написал на парче хартия, което се намирало под някакъв документ, който пък той подпечатвал за Боч. И под почерка на бележката за самоубийство на Прахд смътно се виждаше контурът на личната пластинка на Солтан Грис!
Записаните ленти на мъртвия офицер от Отдела за провокации показваха как Грис се обажда на Прахд Битълстифендър.
Всички доказателства за обвинение в убийство бяха налице. Чрез един от репортерите си, Мадисън привлече вниманието на Вътрешната полиция върху престъплението.
Тя го проследи, придружена от цяла орда репортери, и разбра, че младият доктор Прахд Битълстифендър не може да бъде открит никъде. Тогава издадоха заповед за арестуването на Солтан Грис.
Младият доктор Прахд, най-обещаващият целолог, който щеше да се дипломира наскоро, беше превъзнасян от професорите като истинска загуба за неговия бранш. Актът на посичането му в ранната му младост можеше да се счита за престъпление срещу цялото население, което толкова отчаяно се нуждаеше от услугите му. Това беше актът на един луд човек!
ЗАГЛАВИЯ!
Тогава Вътрешната полиция помоли Лорд Търн за попечителство над Грис, за да могат да го съдят и екзекутират. Отказаха им, разбира се.
ЗАГЛАВИЯ!
Сред населението започнаха да се задават въпросите: защо правителството е взело под протекцията си тоя беснеещ луд — офицера от Апарата? Защо не разрешават да бъде изправен пред съда?
Мадисън започна да разпространява думите и музиката на една балада, която беше написана от бившия репортер от Кралската Академия по изкуствата. Беше отпечатана на хвърчащ лист и изглеждаше като творение на анонимен автор. Не след дълго го отпечатаха и в пресата и баладата започна да се пее навсякъде. Вървеше така: