Цели тълпи започнаха да маршируват по улиците, докато пееха с пълни гърла.
Всъщност, откакто мина известно време, Дж. Уолтър Мадисън беше напълно сигурен, че Лорд Търн ще се предаде и ще каже:
— Добре. Ще го съдя.
А на Вътрешната полиция щеше да каже:
— Ето ви го. Съдете го, докато не му остане душа.
Само ако можеше да закара Грис на подсъдимата скамейка и да го накара да прехвърли обвинението върху Хелър, Мадисън знаеше, че щеше да е успял.
Но беше стигнал до задънена улица. Яростта, която бушуваше по улиците, не можеше да развълнува Лорд Търн във високата му крепост.
Трябваше да бъдат взети други мерки.
Глава седма
Мадисън беше зает до късно през нощта с правенето на плановете си. Трябваше да направи няколко неща. Сред първите бе това да поддържа надеждите на Ломбар Хист.
В съответствие с това, една сутрин Мадисън хвана Хист на бюрото му пред затворената врата на императорската спалня. Хист преглеждаше подробностите на плана за завземане на Земята.
— След колко време — посрещна той Мадисън — мислиш, че можем да получим съдействието на Армията и Флота? Ако могат да заемат мястото на силите на Апарата, които сега действат по бунта на Калабар, можем да нахлуем на Блито-3 и да я накараме да се подчини.
— Работя по този проект денонощно — отговори Мадисън. — Всъщност за това съм дошъл да се видя с вас: това, както и далеч по-важния въпрос за превръщането ви в император. Разбирате ли, всички тези неща са много здраво свързани едно с друго.
— Как? — попита Хист.
— Просто въпрос на имидж — отвърна Мадисън. — С достатъчно имидж можете да направите всичко. Онова, което искам да знам сега, е какъв точно имидж ви се харесва най-много? Какво искате обществеността да мисли за вас?
Ломбар се облегна назад. Жълтите му очи се замечтаха.
— Абсолютно страховит — каза той най-накрая.
— Така си и мислех — допълни Мадисън. — Мъж с желязна воля. Такъв, който не говори глупости. Обществеността мечтае за силен и безмилостен контрол. Фигурата на един отмъстителен Бог.
— Точно така — потвърди Ломбар Хист. — Най-сетне разбрах защо те слушам. Просто си много схватлив и не се боиш да говориш истината пред по-висшестоящия от теб.
— Аз само си изпълнявам задълженията — каза Мадисън. — Сега знам, че сте много зает. Но по една случайност в момента има някакви бунтове в Слам сити. Това е една превъзходна възможност за създаване на имидж. Два батальона от Апарата задържат тълпата. Осигурил съм снимачен екип там. Ако правилната ви преценка ви казва, че трябва да използвате тази безценна възможност, за да си създавате имидж, можем да отидем там с личния ви танк и за нула време ще се появите по „Вътрешен обзор“.
— Тълпа — каза Ломбар, — която трябва да бъде обуздана? Къде са ми пелерината и жилецът?
Час и половина по-късно Ломбар изкачи стъпалата на подготвената платформа пред лицата на събраните пет хиляди човека. Площадът на Слам сити беше отделен с кордон. За първи път на Мадисън не му се беше наложило да тегли пари за някакви екстри или актьори за подобна демонстрация. Благодарение на гласността за случая Грис, двата батальона на смъртта имаха повече проблеми при задържането на допълнителни зяпачи навън, отколкото при удържането на тези, които бяха вече вътре: бяха поставили танкови барикади на всички странични улици, които влизаха в района.
Мадисън беше подал на Ломбар речта му. Тя беше добра: под близките напътствия на Мадисън, авторът на трилъри я беше писал цяла нощ.
Ломбар се извиси над тълпата в червената си генералска униформа. Тонколоните загърмяха, когато той зачете речта си.
— Граждани на Волтар! Вие сте подведени. Законът и редът трябва винаги да триумфират над законите, на тълпата. Вътрешното спокойствие на Волтар не бива да бъде разбивано от въпроси и предизвикателства към вашето правителство. Изправен съм тук силен и властен, страховит и решен да унищожа всяка опозиция на независимата държава. В мен виждате образа на строгата власт! Никога няма да се откажа от строгото си задължение да изправям всички злосторници пред съда.
През голямата тълпа мина вълна на задоволство. Снимачният екип на Мадисън, подкрепян, от още три снимачни екипи, изпратени по личната инициатива на менажера на „Вътрешен обзор“ излъчваха речта по целия Волтар, а със съответно закъснение, и на всяка друга планета.