Всъщност, през последните дни Грис беше натрупал малко килограми заради липсата на движение и редовното хранене. А точно в момента той седеше в килията си на върха на кулата и се чудеше какво да прави с времето си.
Беше предал обемното признание. През следващите два дни малко се беше попритеснил като си мислеше, че вече ще го екзекутират. После започна да си дава сметка, че на съдиите им трябва много време, за да прочетат нещо, така че може би му оставаха още няколко глътки живот.
Нареждането да стои далеч от прозореца нямаше нужда да бъде повтаряно: беше сигурен до мозъка на костите си, че Ломбар Хист е готов да премести планетата, за да се добере до него. Беше чул някаква тълпа да крещи нещо пред затвора на няколко пъти, но не беше посмял да отиде до прозореца и да погледне, а не разбираше какво казват, защото бяха твърде далече. До него не беше достигнала никаква информация. Не знаеше абсолютно нищичко за кампанията в пресата срещу него.
Заради това беше много изненадан, когато чу много стъпки да се изкачват по стъпалата на кулата, придружени от глъчката на много гласове. Женски гласове? Колко странно!
Чу се тракане от пластините за заключване, а след това и скърцането на желязната му врата.
Влезе един пазач и насочи оръжието си към него.
Стаята изведнъж се напълни с жени!
Главата на Грис незабавно се завъртя.
Не познаваше нито една от тях.
Втренчените им в него погледи бяха безкрайно враждебни.
Обзе го паника, а нямаше къде да бяга.
Една жена с качулка и много слаба се приближи към него. Дойде съвсем близо.
Той усети как една бележка остава в ръката му.
Почти изпаднал в истерия, той погледна бележката и я прочете:
Ако не кажеш да, ще им съобщя за бебето
и те ще те накъсат на парченца.
Тогава фигурата пред него вдигна едната си ръка, хвана върха на качулката си и я свади.
Грис изпадна в неистов шок.
БЕШЕ ПРАЦИЯ ТЕЙЛ!
— За доброто на държавата — започна тя, внимателно подучена — аз станах доброволка за брак с теб. — И без да я видят другите, тя посочи с пръст бележката.
Грис, който беше на ръба на припадъка, не можеше да проговори.
От задната част на групата изръмжа Лорд Търн:
— Хайде де, отговори й! Говори, за да можем да си вършим работата!
— Кажи да! — изсъска вдовицата Тейл.
Грис погледна присвитите й, решителни очи. Погледна и враждебните лица на жените наоколо.
Изведнъж му хрумна, че може да си купи още малко живот. Можеше да отложи екзекуцията като определи по-задна дата, например след месец, за сватбата си.
— ДА! — извика той.
Лорд Търн беше втрещен.
Изведнъж лицата на жените се озариха с надежда.
— Добре — каза вдовицата Тейл. — Ще се оженим точно тук, още днес следобед. Приготви се.
Грис отвори уста, за да каже нещо.
Килията беше празна, а вратата плътно затръшната.
Глава трета
Разбира се Мадисън беше приготвил заглавията и само чакаше момента, в който да ги пусне. До обяд улиците се бяха напълнили с вестници, в които имаше вариант на заглавието:
Разбира се, от страна на Кроуб имаше твърдения, които целяха да покажат, че това е един почти невъзможен подвиг. Той не можел по никакъв начин да гарантира успех заради това, че Грис „бил дошъл при него твърде късно“ — обичайното психиатрично извинение, което използваха на Земята.
Мадисън обаче си знаеше предварително, че онова, което ще привлече вниманието на обществото, бе съдбата на една красива жена. Стотици хиляди хора започнаха да се събират в подножието на Кралския затвор. Много от тях плачеха, почти никой не таеше никаква надежда, всички мислеха, че това е много жестоко, но и че благородството на Прация Тейл не може да бъде оценено по никакъв начин.
Мадисън даже не се нуждаеше от личния си снимачен екип. „Вътрешен обзор“ бяха заснели влизането и излизането на цялата депутация. Беше и сега тук под следобедното слънце, за да отразява на живо цялата огромна тълпа хора, да дава кадри от близък план и да взема интервюта. На Мадисън въобще не му се беше наложило да казва на менажера какво трябва да прави.